ЗАРАТУСТРА ок. 628 пр. Хр. - ок. 551 пр. Хр.. Една уникална личност

- Секция История

Заратустра Иранският пророк Заратустра е създател на религия, просъществувала повече от 2500 години, която все още има последователи. Той е и авторът на „Гатасите“, най-старата част на т. нар. „Авеста“, свещеното писание на Заратустровото учение.

Биографичните сведения за Заратустра, с които разполагаме, са откъслечни, но изглежда, че е роден около 628 г. пр. Хр. в сегашната северна част на Иран. За ранните му години се знае малко. Възмъжал, той се заема да проповядва новата религия, формулирана от самия него. Отначало тя се натъква на съпротива, но когато е на четирийсет години, той вече е успял да спечели за нея цар Виштаспа, владетел на района в Североизточен Иран. След това този цар става негов приятел и покровител. Според иранските предания Заратустра е живял 77 години, така че неговата смърт трябва да е някъде около 551 г. пр. Хр.

Заратустровото богословие е интересна смес от монотеизъм и дуализъм. Според Заратустра има само един истински бог, когото той нарича Ахура Мазда (на съвременен персийски Ормузд). Ахура Мазда (Мъдрия повелител) покровителства праведните и честните. Но Заратустровите последователи вярват и в съществуването на зъл дух — Ангра Майниу (на съвременен персийски Ариман), който представлява злото и лъжливото. В реалния свят се води неспирна борба между силите на Ормузд и Ариман. Всеки човек е свободен да избира чия страна да вземе. Макар борбата между тях да е почти равностойна в момента, Заратустровите последователи вярват, че в края на краищата силите на Ормузд ще победят. Тяхното богословие съдържа силно упование в задгробния живот.

Колкото до нравствените въпроси, Заратустровата религия набляга на значението на добродетелта и искреността. Тя отрича аскетизма и безбрачието. Последователите й практикуват интересни религиозни обреди, в чийто център понякога стои почитта им към огъня. В техните храмове винаги гори свещен огън. Обаче много по-характерен за религията им е начинът, по който се освобождават от мъртвите — те нито се погребват, нито се изгарят, а ги поставят на пилони, където лешоядите ги изяждат. (Само за няколко часа хищниците ги изкълвават до кости.)

Въпреки че учението на Заратустра съдържа различни елементи, свързани тясно с по-стари ирански религии, то няма широко разпространение по негово време. Но към средата на VI век пр. Хр., някъде около смъртта на Заратустра, Кир Велики включва в Персийската империя областта, в която Заратустра е живял. През следващите два века тази религия е приета от персийските царе и печели все повече последователи. През втората половина на IV век пр. Хр., когато Александър Велики завладява Персийската империя, Заратустровата религия преживява рязък упадък. Но накрая персийците възвръщат политическата си независимост, влиянието на елинизма замира и Заратустровата религия се възражда. По времето на династията на Сасанидите (ок. 226 — 651 сл. Хр.) тя е приета за официално вероизповедание в Персия.

След арабското завоевание през VII век по-голямата част от персийците приемат исляма (в някои случаи насилствено, въпреки че по принцип мюсюлманите се отнасят толерантно към другите религии). Около X век част от останалите последователи на Заратустровото учение забягват от Иран в Ормуз, остров в Персийския залив. Оттам те или техни потомци се прехвърлят в Индия, където образуват малка колония. Индийците ги наричат парси поради персийския им произход. Днес там живеят повече от сто хиляди парси, повечето от тях в Бомбай или наоколо, в една доста заможна общност. В, Иран религията на Заратустра никога не е изчезвала напълно, но са останали само около двайсет хиляди нейни привърженици.

Днес Заратустра има по-малко последователи в света, отколкото са мормоните или привържениците на Християнска наука.

Но и едните, и другите са се появили много късно; в хода на историята общият брой на последователите на Заратустра е далеч по-голям. Точно затова той е включен в тази поредица от статии "една уникална личност", докато Джоузеф Смит и Мери Бейкър Еди са пропуснати.

Освен това богословието на Заратустра е повлияло на други религии като юдаизма и християнството. Още по-голямо е въздействието му върху религията на Манихей, който заимства Заратустровата идея за борбата между силите на доброто и на злото и я превръща в сложно, но убедително богословие. Известно време манихейството е една от важните религии в света, макар вече да е изчезнала напълно.

Учението на Заратустра, макар че е едно от най-старите, е било винаги по същество местна религия, а не важно световно вероизповедание. Следователно не можем да го сравняваме по значение с будизма, християнството и исляма.






Коментирай свободно: