ВРАЦА - ВРЪХ ОКОЛЧИЦА И ЛОБНОТО МЯСТО НА ХРИСТО БОТЕВ

- Секция География

ВРАЦА -  ВРЪХ ОКОЛЧИЦА И ЛОБНОТО МЯСТО НА ХРИСТО БОТЕВСражението на Ботевата чета с многократно превъзхождащия я враг на 20 май (1 юни) 1876 г. във Врачанския балкан е един от най-героичните епизоди в българската история. Преклонението пред саможертвата на войводата Христо Ботев и неговите четници е превърнало това историческо място в търсен и посещаван национален туристически обект. Потокът от поклонници и туристи към хайдушкия Балкан, където млади и стари търсят паметника на връх Околчица и лобното място на Войводата, не спира целогодишно.

Преминала разстоянието от 69 км през равнината за половин ден и една нощ, четата водила първото си голямо и кърваво сражение на 18 (30) май на Милин камък. Загубила над 30 четници, тя се изтеглила под прикритието на нощта и прекарала един спокоен ден на Ботева (Колова) поляна, обградена от грижите на надошлите овчари и лозари. Рано сутринта на 20 май (1 юни) дружината започнала да се изтегля към Врачанския балкан, посрещната в подножието от мъгла и дъжд. По хлъзгавата, виеща се каменна пътека четниците преминали през малките терасовидни поляни Курдовица и Таушаница и се изкачили на Лесков дол, където ги изненадал неприятелят.

Четата преминала през седловината на връх Вола и Царева ливада и установила своята позиция на върховете Камарата (тук бил войводата с част от щаба и знамето) и Купена. Боят започнал към 10 часа и продължил почти без прекъсване през целия ден. Врагът превъзхождал многократно оределите редове на дружината, а имал на разположение и трите водоизточника. Вражеската пехота, подсилена с две планински оръдия, бълвала огън от Селището в подножието на Царева ливада. Башибозукът стрелял от подножието на връх Вола, а бойната линия на черкезите била от Манастирското пладнище до Крушовския извор. Следобед позицията на четата се разтеглила през седловината Клено до Веждата, южната част на връх Околчица. Дружината не била разбита и в това второ голямо сражение. В припадналия здрач тръба изсвирила отбой и преди пълното изтегляне на неприятеля четниците се спуснали към Крушовския извор да търсят вода.

Христо Ботев с част от щаба се спрял да обсъди обстановката сред скалите на югоизточния склон на връх Камарата над падината Йолковица. По време на разговора Ботев се изправил да види къде е четата - в същия миг неприятелски куршум долетял от север, където бил врагът, и пронизал сърцето му. Потресени, другарите му взели всички отличителни знаци и го покрили с клони от шипки, за да не се гаври неприятелят с него. "Целунахме Ботев по челото, което беше чисто - разказва единственият останал жив очевидец Никола Обретенов, - и в тъмно се изтеглихме, оставяйки трупа му до самия тоя камък, където беше убит..." Изключително много са историческите акценти в обширната планинска територия, които определят съдържанието и облика на 15-ия национален туристически обект. Паметникът е издигнат на връх Околчица "като на място видно, лично, достъпно и близко до последното сражение", за което се е произнесла още първата комисия по уточняване позициите на четата през 1901 г., съставена от деветима Ботеви четници и местни общественици. Едва през 1937-1938 г. народната признателност издига сегашния 35-метров белокаменен обелиск, доминиращ над врачанското поле и цялата околна планинска панорама.

През 1947 г. паметникът е бил преустроен в сегашния му вид, за да бъде днес още по-величествен в новата му облицовка от бял врачански камък. Извеждащата дотук 120-километрова Ботева алея очертава бойния път на четата. Всяка година на 2 юни тук, в подножието на паметника се провежда всенародно поклонение, посветено на загиналите в борбата против османското иго, капитализма и фашизма и в Отечествената война. В северозападна посока от паметника, над отделящата ги падина е м. Вола с каменистите зъбери на Качуля. Насреща в дъга от запад към североизток се извива венецът от скалисти върхове, където е била позицията на Ботевата чета - Камарата, Купена, седловината Клено, Дългия зъбер и Веждата. През 1953 г. специална комисия на БАН след основни проучвания на всички исторически източници и на терена във Врачанския балкан окончателно потвърди, че лобното място на Войводата е на югоизточния склон на връх Камарата над падината Йолковица. Паметното място е отбелязано с каменен блок с издълбан надпис: "На великия Ботев. Изпълни се пророчеството твое - жив си ти! 20 май 1876 г."На около 300 м източно от паметника е разпрострял своите бунгала ново изграденият туристически комплекс "Околчица" с хотелска част с 92 легла и ресторант .

В комплекса е разкрита музейна експозиция, даваща информация за бойния път на Ботевата чета. Свързан е чрез радиотелефон с ОС на БТС във Враца. От Враца до връх Околчица води 20-километрово асфалтирано панорамно шосе. Пътят преминава през селата Паволче и Челопек. От Паволче нагоре до паметника има каменист коларски път, който се изминава за 2 ч. Пряка пътека има и от Челопек. Няколко пешеходни пътеки извеждат за около 4 ч от окръжния град до връх Околчица - през местностите Скакля и Войводин дол, през серпентинния път от кв. Медковец и по Ботевата алея. От Мездра и Лютиброд, нагоре през Челопек също водят удобни пътеки. На около 300 м пред паметника на връх Околчица от асфалтираното шосе вляво се отклонява каменисто-земен път, откъдето маркирана с железни жалони пътека води до лобното място на Христо Ботев (2 км).






Коментирай свободно: