стотник

мн. стотници, м. Истор. В миналото – военен командир на сто души.

Библейско тълкуване: Римски офицер, който командвал сто войника. Няколко стотници заемат почетно място в Новия Завет - Мк. 15:39; Лк. 7:1-10; и първият от повярвалите в Исуса Христа между езичниците беше Корнилий, благочестив и богобоязлив стотник - Д.А. 10гл.



Коментирай свободно:

Send error button

Вземи линк: