основа |
| мн. основи, ж.
1. Долна или вътрешна част на нещо, която го крепи. Основи на строеж. 2. Главна част на действие. 3. Само мн. Изходни, главни положения, принципи. Нравствени основи. 4. Спец. В математиката – страна на триъгълник или долна част на геометрическо тяло. Основа на пирамида. 5. Спец. В граматиката – съвкупността от представки, корен и наставки в една дума. 6. Спец. В химията – съединение на метал с хидроксилна група. Алкални основи. 7. Успоредни нишки при тъкане, между които се прокарва вътъкът. ? Поставям на здрави основи (нещо). Осигурявам добри условия за развитието и осъществяването на нещо.  |
