колапс
м., само ед.
1. Спец. В медицината – припадък в резултат от нарушено кръвообращение. Получавам колапс.
2. Прен. Разрушаване, крах. Икономиката е в колапс.
Вземи линк:
кринолин
пристигна
закопавам
подлуча
престиж
пряко
рача
довереник
оттогава
нехайник
роня
сервизен
шумна
нечовешки
дамаджана