колай
колаят, колая, само ед., м. Разг. Начин за извършване; изход. Търся колай. Намирам му колая.
Вземи линк:
нехайник
подлуча
оттогава
дамаджана
престиж
шумна
пряко
закопавам
пристигна
нечовешки
роня
довереник
сервизен
рача
кринолин
