карбид
м., само ед.
1. Спец. Съединение на въглерода с различни елементи.
2. Разг. Калциев карбид, от който се получава ацетилен.
прил. карбиден, карбидна, карбидно, мн. карбидни.
Вземи линк:
нечовешки
престиж
дамаджана
шумна
довереник
закопавам
кринолин
подлуча
пристигна
оттогава
рача
нехайник
пряко
сервизен
роня