караул |
| мн. караули, (два) караула, м.
1. Само ед. Въоръжена охрана на военни обекти или затвор; пост. Поставям караул. Сменям караул. 2. Само ед. Служба на въоръжена охрана. Стоя на караул. 3. Лицето, което е на въоръжена охрана. На вратата има един караул. прил. караулен, караулна, караулно, мн. караулни.  |
