СОФИЯ - НАЦИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ

- Секция География

СОФИЯ - НАЦИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙНационалният етнографски музей в София води началото си след Първото българско изложение в Пловдив. След закриването на изложението е образуван етнографски отдел към Народния музей, а през 1893 г. е обособена вече и етнографската сбирка. В резултат на нарасналия интерес на обществеността към етнографските материали големият учен проф. Иван Шишманов съдейства за разделянето на Народния музей на два самостоятелни отдела - "Археологически" и "Етнографски". Така от началото на 1906 г. се поставя началото на усилено събиране на народни носии, на материали от домашните занаяти на българката, отличаващи се с ненадминато майсторство.След 9 септември 1944 г. народната власт полага големи грижи за разрастване и възобновяване на музея. Полагат се грижи за попълване на фондовете, пострадали по време на бомбардировките над София от стихиен пожар (1944 г.). На 8 септември 1954 г. е открита първата музейна експозиция.

Последното й научно комплектуване, подреждане и попълване с най-нови теренни материали е направено през пролетта на 1974 г. В тематично разграничени, художествено оформени зали се пресъздават битът и нравите на народа. Показана е българската веществена култура и свързаните с нея прояви на народното изобразително изкуство. В няколко зали са изложени предмети, свързани с различни стопански дейности на народа, проследени в тяхното историческо развитие. На този принцип са подчинени уредите и пособията, разкриващи два съществени поминъка на българина от праисторическата епоха до наши дни - риболова и лова. Специална зала е отделена за едно от любимите занятия още на древните траки, на славяните, а по-късно и на българските селяни - пчеларството. Чрез уреди и предмети за култивиране, добиване и запазване на розовото масло е показано розарството и неговото 250-годишно развитие у нас. Характеризирани са особеностите на отделните лозарски райони в България, отразени са големите постижения на българските градинари, известни в чужбина далеч преди Освобождението на България. Богати на веществени материали, макети и фотоси са залите, посветени на главните поминъци на нашия народ - земеделието и животновъдството. Главно внимание е отделено на зърнопроизводството по нашите земи. Показани са традиционните рални форми, копачни уреди. Представа за разпространението на животновъдството и за бита на овчаря дават картата на породното райониране на овцете в планинските райони, овчарските колиби от Карлово с всички овчарски принадлежности към тях.Важен дял на българската традиционна материална култура са домашните занятия.

С изложените дървени крачни предачки, хурки, вретена и станове българката векове наред създава ненадминати по художествено майсторство тъкани за домашна употреба: възглавници, черги, китеници, покрови, кебета и др. Събрани от различни краища на страната, те изпълват залите с неповторима красота, излъчвана от специфичните за определени райони колорит и декорация.Специална зала е отделена на произведенията на двата най-големи килимарски центъра у нас - Чипровци и Котел. В тях пълно и ярко е отразено богатството и своеобразието на орнаментално-декоративната култура на нашия народ.Създаването и везането на националните носии и шевици е част от домашните занятия на българката. Изложените образци подчертават особеностите на традиционния работен, обреден и празничен костюм от всички краища на България. Показани са важни композиционни елементи на облеклото, детайли от шевици, тъкани, колани, престилки и др. От костюмите на българите преселници в Мала Азия личи запазеното национално чувство на българина.Съществена част от костюма представляват традиционните народни накити. Като художествени ювелирни произведения на българските златари те задоволяват вкуса и любовта на народа към украшенията. Няколко зали са посветени на високоразвитите през Възраждането декоративно-приложни занаяти-изкуства: медникарство, художествено изработване на ковано желязо, дърворезба, керамика.

Развитието на дърворезбеното изкуство е проследено от пастирската дърворезба до израстването на големите резбарски школи в Трявна, Самоков, Дебър. Изложените експонати от отделните занаяти показват високоразвития художествен усет на майсторите, чувството им за хармония между форма и украса, тоналност на багри, практичност на форми. Подчертано е историческото развитие на занаятите, техните регионални особености, както и взаимната зависимост на традицията и чуждите влияния от Изток и Запад. Буди интерес уводната зала на музея, посветена на етнографски материали от Азия и Африка. Изложените предмети от Уганда, ОАР, Етиопия, Корея, Виетнам и др. са подаръци на наши представителни делегации и лица при посещението им в тези страни.Оформена тематично-хронологично, етнографската експозиция пресъздава традиционната материална култура на българския народ. Тя показва приемствеността и претворяването на старите форми, методи и средства в новия бит и съвременното приложно изкуство.






Коментирай свободно: