ШУМЕН - ОКРЪЖЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ

- Секция География

ШУМЕН - ОКРЪЖЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙШумен възниква през древността като средище на важни пътища. Но в представите на българина Шуменският край е свързан със създаването на българската държава, със "Златния век" на българската просвета и книжнина, като край на видни възрожденски и революционни будители. Един от тях - Сава Доброплодни, още през 1857 г. със събраните от учениците археологически материали урежда малка музейна сбирка. През ноември 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на България в новопостроената сграда се открива експозиция на Окръжния исторически музей, която е разположена в девет зали и заема площ от 2600 м2. Изложени са само около 9000 експоната от 75 000, съхранявани в музея, документиращи различни страни от многовековната история на този край.

Експозицията на музея е подредена хронологически по исторически епохи. Ранната история (3500-3100г. пр. н. е.) е показана с експонати, открити при археологическите разкопки на селищните могили край Смядово, Виница, Салманово, Коджадерменската могила край Шумен и др. Керамични съдове, кремъчни ножове, хромели, предмети, изработени от кост и камък, медни и бронзови предмети дават представа за живота на праисторическия човек. През ранножелязната епоха (XII-IX в. пр. н. е.) до края на късната античност (VI в.) районът е гъсто населен. Проучените 35 селища, 420 надгробни могили, крепости и др. дават представа за формирането на класовите отношения и произтичащите от тях последици за общественото развитие.

Чрез богат веществен и документален материал за архитектурно-строителните, градоустройствените, водоснабдителните, комуникационните и фортификационните дейности се разкрива животът в градовете крепости. Различни земеделски сечива - мотики, сърпове, лемежи, лопати и скотовъдни принадлежности, фино изработени съдове от глина, показват развитието на тези дейности. Метални предмети - бронзовата матрица от с. Гърчиново, чашата от с. Браничево, железни и бронзови тракийски и римски шлемове, ризници, златни накити и украшения, миниатюрна скулптура, каменна ажурена резба и редица вносни предмети показват силно развити занаяти и оживени търговски отношения. Богата колекция от предмети и документи предимно от първите столици Плиска и Велики Преслав, Мадара, Аулът на хан Омуртаг, от Шуменската крепост характеризират изключително важни проблеми на ранното средновековие. Добре са документирани онаследената от прабългарите самобитна тракийска култура и общественият живот на двете основни етнически групи - прабългари и славяни.

С много вещи от първите столици се изясняват проблемите на основаването на българската държава, военните и производствените отношения, социалната и духовната култура и обединителните тенденции между двата компонента през ранния период (VII-IX в.). С подчертана почит в експозицията е показано въоръжението и снаряжението на прабългарската войска. Копия, стрели, шлемове, ризници, коланниукраси от Плиска и Мадара разкриват големите постижения на разнообразните и високоразвити занаяти.Чрез колекция от каменни прабългарски надписи, релефа на Мадарския конник, двете каменни "баби" се илюстрира високото ниво на пластичното изкуство на прабългарите. Представително място в експозицията е отделено на "Златния век" на старобългарската писменост и книжнина. Архитектурни детайли, каменна резба, керамични мозайки, графити, рисунки, керамични икони илюстрират епохата на високоразвита цивилизация.

Керамичната икона "Св. Теодор Стратилат", сребърната чаша на жупан Севин и Златното преславско съкровище по своята художествена изработка и оригинални хрумвания са истински шедьоври на старобългарското изкуство. Късното средновековие (XII-XIV в.) е показано предимно с материали от Шуменската крепост. Копия и оригинали разкриват града като важно военностратегическо, производствено и културно средище. Експонираните епиграфски паметници, в един от които се споменава името на гр. Шумен, убеждават посетителите в продължаващата традиция от ранното средновековие. Подчертано добре са експонирани красивите и разнообразни по форма и украса керамични съдове със сграфито украса, керамопластична украса на обществените сгради, гравирани костни и метални предмети, ажурена каменна резба и др. Шуменският музей е единственият, който има специализирана нумизматична експозиция в отделна зала.

Тук се намират образци от домонетните форми на размяна, от най-ранно-сечените монети на Филип и Александър Македонски, от о. Тасос, гръцки, римски, византийски, западноевропейски и турски до края на XIX в. Това е показател за големите търговски връзки на населението с близки и далечни страни. Монетосеченето в България е свързано със засилването на материалната и културната мощ на държавата през XIII-XIV в. В експозицията са показани монети с образите на почти всички по-късни царе от Втората българска държава. Следващият отдел на експозицията има твърде специфичен характер, различен от останалите общоисторически музеи. Той акцентира на проблема за духовното възраждане, основано на икономическия подем на българското население в пределите на Османската империя. Шумен и през този период остава да играе важна роля във военната област на империята, но се отличава и с най-оживени търговски и занаятчийски чаршии. Показани са и най-характерните възрожденски процеси, с които Шуменският край се отличава. С карти, схеми, сведения на хронисти и пътешественици, преписки и други се разкрива мястото на Шумен в многовековните войни на Русия и Турция. На този фон умело е очертан демографският облик на населението.

В Шумен най-рано се създават светски училища, читалище, театралното и музикалното дело се развиват твърде рано. С много документи, с ръкописите на Софроний Врачански, Васил Друмев, Добри Войников, с икони, стенописи и култови принадлежности се показват културните процеси.Експозицията на този отдел завършва с проследяване на основните моменти от участието и приноса на населението в националноосвободителните борби. Експонираните документи сочат видната роля на шуменци в Браилските бунтове, Гръцката завера, в легията на Раковски, в четите на Стефан Караджа и Хаджи Димитър, в Ботевата чета, в Априлското въстание и Руско-турската освободителна война от 1877- 1878 г. Посетителите в Шуменския музей няма да видят отделна етнографска експозиция. Специфичните етнографски процеси и явления от Възраждането, продължили и след Освобождението, са показани в историческите отдели за онагледяване на съответни важни събития. Борбата за социализъм и за победата на социалистическата революция заема последните зали на музея. С много снимки и документи, експонирани твърде сполучливо, е показана многостранната дейност на партията от нейното създаване през 1892 г. до наши дни. Разкрита е дейността на Димитър Благоев по създаването на партийната организация в Шумен и на партийната печатница "Основа".

Специални интериори и кътове осветляват дейността на Васил Коларов, Еньо Марковски и Август Попов - видни деятели на партията в този край. Снимки, документи, графики и вещи разкриват участието на населението под ръководството на партията в икономическите и политическите схватки на революционното движение с буржоазно-фашистката власт. Акцентирано е на въоръжената борба през периода 1941-1944 г. и участието на населението в Отечествената война. С много документи се проследяват борбите срещу икономическите и вътрешнополитическите трудности, предизвикани от милитаризацията на икономиката и войната. Централно място в експозицията е отделено на дейността за изпълнение решенията на партийните конгреси и петилетните планове за изграждане на развито социалистическо общество и повишаване жизненото равнище на населението.Обособени са специални кътове за показване динамичното развитие на основните промишлени предприятия в окръга - КТА "Мадара", пивоварния завод "Шуменско пиво", заводите в Нови Пазар и Каспичан. Разнообразен документален материал илюстрира културното развитие на района и благосъстоянието на населението след победата на социалистическата революция.

Допълнителни обекти: Паметник "1300 години България". Той е монументален архитектурно-скулпурен комплекс, който символично отразява създаването и развитието на българската държава. Къща музей "Васил Коларов". Музеят е посветен на живота и дейността на видния деец на българското и международното работническо и комунистическо движение. Къща музей "Лайош Кошут". Посветена е на революционната дейност на вожда на Унгарската революция от 1848 г. Музеят е настанен в къщата, в която е пребивавал Кошут. Сградата е интересен възрожденски паметник. Томбул джамия. Представлява забележителен архитектурен паметник, построен през 1744 г. Къща музей "Панчо Владигеров". Посветена е на големия музикален деец, композитор и диригент. Експозиция за Панайот Волов и Добри Войников - видни възрожденски деятели.






Коментирай свободно: