ШИПКА - ХРАМ ПАМЕТНИК "ШИПКА"

- Секция География

ШИПКА - ХРАМ ПАМЕТНИК "ШИПКА"В нашата страна са издигнати повече от 445 паметника в памет на загиналите за свободата на България през Руско-турската освободителна война 1877 - 1878 г. руски воини и български опълченци. Един от най-големите между тях е Храмът паметник в гр. Шипка, омайва, със своето архитектурно великолепие и красота.Храмът е построен в северозападната част на града в подножието на Стара планина, там, откъдето започва Шипченският проход. От това място се вижда добре Шейновското поле, където през януари 1878 г. стават последните решителни боеве от Шипченската епопея, завършили с разгрома на армията на Вейсел паша.

Идеята за построяване на храм паметник в памет на загиналите във войната принадлежи на руската прогресивна общественост, на другари и близки на загиналите. През 1880 г. в Русия е изграден инициативен комитет за построяване на храм паметник в България. В комитета се включват видни радетели на българската свобода - граф Н. П. Игнатиев, подписал от името на руското правителство Санстефанския мирен договор, О. Н. Скобелева, майка на прославения генерал от войната М. Д. Скобелев, княз Церетелев и др. За председател е избран П. А. Василчиков. Обявеният конкурс за архитектурен проект на храм паметник спечелва арх. А. Й. Томашко, чех по народност, възпитаник на Петербургската художествена академия.Идеята за построяване на храма паметник се посреща с огромно въодушевление от целия руски народ. Само за няколко месеца са събрани 700 000 златни рубли. Интензивното строителство на храма паметник върху подарената от жителите на с. Шипка земя започва през 1886 г. Ръководители на строежа са архитектите А. Н. Померанцев и А. Н. Смирнов. В строежа участват много руски майстори, каменоделци от Италия и работници от околните села. Храмът паметник е открит тържествено на 23 септември 1902 г. по случай честването на 25-годишнината от боевете на Шипка.

На тържеството присъстват хора от цялата страна и останалите живи опълченци. Руската делегация е в състав: генералите М. И. Драгомиров и Н. Г. Столетов и др. По своя характер храмът паметник с вградените 34 мраморни плочи и 17 саркофага е пантеон на загиналите за свободата на България свидни синове на руския и българския народ. Върху плочите поименно и числено са изписани имената на падналите във войната, а на четири от тях са означени имената на 569 убити опълченци. Храмът паметник, построен в стила на руската църковна архитектура от XVIII в., със своето великолепие и многоцветна украса е истински шедьовър на църковното изкуство. Изписването на храма е дело на руски и български художници. Вътрешните стенописи наред с църковните сюжети съдъpжaт и сцени, свързани с историческото минало на Русия и България, със славянското родство между двата народа.

На северната стена са изписани образите на създателите на славянската писменост Кирил и Методий и на техните последователи Наум, Сава, Климент, Горазд и Ангеларий. На южната стена са образите на руски църковно-политически дейци. На двете колони пред олтара са изобразени българският княз Борис I и киевският княз Владимир. Най-ярката творба - образът на Христос, се намира в централния купол. Със значителни художествени достойнства е и иконостасът. Със звъна на голямата камбана на храма паметник е даден сигналът за започване на Септемврийското въстание в Казанлъшкия край през 1923 г. За втори път воините на Червената армия през септември 1944 г. посещават храма в града и поставят мраморна плоча в памет на загиналите си деди. Храмът паметник се посещава от стотици хиляди туристи, които отдават почит и признателност пред подвига на руските воини и българските опълченци, пролели кръвта си за свободата на България.






Коментирай свободно: