РОДИЛНА ТРЕВА - (Cardaria draba)

- Секция Биология

РОДИЛНА ТРЕВА - (Cardaria draba)Името на този член на семейство Кръстоцветни ботаниците са вписали в списъка на бурените и плевелите в нашата флора. Наистина родилната трева също ще срещнете по всички пустеещи места, по всяко изоставено кътче край жилищни домове и огради, в паркове и градини, около стопански сгради. Ще я видите прашна край пътищата и железопътните линии - изобщо в цялата страна, от крайбрежието на морето докъм 1000 м над м. в., няма да намерите буренясало място, дори да е само един квадратен метър, където да не растат поне няколко стръка от това растение. Родилната трева обаче не се "рови" само из буренясалите места, не събира само уличната пепел и прахта край пътищата.

Напролет ще я видите да избуява заедно с други типични плевели из посевите и окопните култури, а също в овощните и зеленчуковите градини. И понякога се появява толкова масово, че само на един квадратен метър площ могат да се наброят до петдесетина отделни индивида от нея. Как ще я отличите от останалите бурени и плевели? Родилната трева (в Чирпанско това растение е познато под името дива ряпа, а в Старозагорско го наричат магарешка лобода) е многогодишно, високо до петдесетина сантиметра сиво зелено растение. Има изправено стъбло, което е разклонено само в горната част и клонките му са кичуресто прибрани. В основата то има розетка от по-големи листа с дръжки, а стъбловите листа са последователно разположени. Те са по-малки от розетковите и са приседнали, обхващайки стъблото със сърцевидната или стреловидната си основа. Всички листа обаче са с еднакво вълновидно назъбени петури, само розетковите при някои екземпляри могат да са лировидно пересто врязани. Първите цветове на родилната трева се разтварят още през април. С пълна сила обаче тя започва да цъфти през май и тогава въздухът около нея се изпълва с приятен меден аромат.

Цветовете й са дребни и невзрачни, но са събрани по много във връхни гроздовидни съцветия, които заедно образуват общи големи щитовидни съцветия, затова се белеят отдалече. Плодовете на родилната трева (дори само по тях тя може лесно да се различи от другите членове на семейство Кръстоцветни) са сърцевидни шушулчици, малко по-къси и малко по-широки от 4 мм, във вдлъбнатината на върха с дълго право носче. В двете им гнезда се развиват само по 1 - 2 дребни кестеняви семенца.Подобно на други плевелни растения родилната трева се размножава и по вегетативен начин, чрез коренови издънки. Опитайте се да изскубнете някой индивид, поникнал на по-рохкава почва, и ще видите как след него "ще тръгнат" поне още няколко от съседните, защото са свързани с общ хоризонтален корен.Сега родилната трева не се споменава в нито една книга по билколечение. Не се цени и като фуражно растение, макар да се пасе от тревопасните животни, и то главно преди да започне да цъфти. Единствено семената й могат да се използуват заради горчивия и пиперливия им вкус като заместители на черния пипер. Затова тя си остава досаден бурен и трудно изкореним плевел.






Коментирай свободно: