Пробий капачето на бутилка от мека пластмаса и през отвора вкарай пластмасо­ва тръбичка — подобна на „сламките", с които се пие сироп. Уплътни хлабините с универсално лепило.

 

Самата ракета се изработва от истинска сламка, чийто вътрешен диаметър позволява свободно да се надене върху пластмасовата тръ­бичка. За стабилизатори в задната част на сламката се залепват шарени хартие­ни триъгълници, а главата на ракетата се оформя от пластилин.

 

Ракетата се надява върху пластмасовата тръбичка, докато върхът й опре леко в пластилинената глава. Ако бутилката се стисне рязко, ракетата може да излети на разстоя­ние до 10 т.

 

При натискане на бутилката въздухът се сгъстява и налягането се повишава. Въз­дух с повишено налягане изпълва и цялото тяло (сламката) на ракетата, а върху главата й се упражнява силен натиск — ракетата излита. Когато ракетата напус­не тръбичката, тялото й продължава да е запасено с въздух с повишено налягане.

 

По време на летенето този въздух излиза от сламката през отвора в задната й част като през дюза и играе ролята на реактивен двигател, който ускорява движението на ракетата напред. Космическата ракета се движи също благодаре­ние на газовете, отхвърляни през дюзите в опашната й част в посока, противопо­ложна на движението. За разлика от нашия опит при нея изхвърляните газове се образуват от взривоподобното изгаряне на горивото с помощта на течен кисло­род. Газовете излизат от дюзите с огромна скорост и тласкат мощно ракетата в противоположна посока.