ОГНЕНА ЗЕМЯ И МАГЕЛАНОВ ПРОТОК

- Секция География

МАГЕЛАНОВ ПРОТОКЕдна от по-малко познатите и известни островни групи в света е Огнена земя. Разположена в далечните негостоприемни южни ширини на Южното полукълбо, при заострения и раздробен край на Южна Америка, отвъд Магелановия проток, Огнена земя изглежда като захвърлена на края на света. Тя се състои от един голям остров - Огнена земя, десетина по-малки - като Даусон, Естадос, Наварино и др., и десетки още по-малки островчета, скали и малки островни групи. На остров Хорн е крайната южна точка на Южна Америка. Неговият меридиан дели водите на двата океана - Атлантически и Тихи. Архипелагът има 72 000 кв. км площ, от която остров Огнена земя заема 48 000 кв. км, т. е. 67% от цялата площ.

Откриването на Огнена земя принадлежи на бележития мореплавател Ф. Магелан. Неговите кораби след повече от 18 месеца плуване сред бури, бунтове и корабокрушения на 18. X. 1520 г. спрели пред входа на протока, носещ сега името му. При невиждана дотогава морска буря Магелан в продължение на три дни в очакване изживял тук най-мрачните дни от началото на пътуването. Бил почти готов да тръгне обратно - към Африка. И само за един миг всичко преминало в тържествуваща победа! Открит е проток! На 21. X. 1520 г. малката флотилия на Магелан навлязла в него въпреки продължаващата още буря. Смелите моряци заставали на палубата и гледали пустите мъртви брегове, ту ниски и плоски, ту стръмни и високи.

Внезапно моряците надали вик - ето на юг се вижда дим! Магелан пратил лодка, но моряците нищо живо не открили. Вечерта донесла отново изненади - там на юг през непрогледния нощен мрак по височините били забелязани големи пламтящи огньове. Затова Магелан нарекъл тоя непознат край Тиера дел фуего - "Огнена земя".Друг мореплавател, англичанинът Ф. Дрейк, през 1577 г. минал на юг от Огнена земя. С това той пръв доказал, че тя е островна група.Бреговата линия на архипелага Огнена земя е силно разчленена, особено на северозапад, запад и юг. Брегът е висок, стръмен, скалист, с хиляди малки заливи и фиорди. Те са величествената и незабравима украса на архипелага. В много от тях гърмят пенлива бързотечни потоци, чиито води се губят в бездните и фиордите. На югозапад от високите снежни планини се спускат грамадни ледници, чиито чела почти се мият от синьозелените води на фиордите.

Архипелагът Огнена земя има планински релеф. Само на североизток към Атлантическия океан релефът е нисък и равнинен. На юг равнината постепенно се издига и стига склоновете на младо-нагъната планинска верига с височина от 800 до 1000 м. Тази планина е характерна с острите си гребени, шилести върхове, стръмни скалисти склонове, с многото езера и вечни снегове и ледници. Снежната линия в тая югозападна част на Огнена земя слиза под 600 м, а в някои долини и под 300 м.Огнена земя все още е слабо проучена. В нея има залежи от мед, никел, злато, въглища, а в 1945 г. бе открит и нефт.Климатът на този край е под влияние на западните океански ветрове и е много влажен. Студените морски течения го правят постоянно хладен, особено на югозапад. Тук само 80 - 90 дни през годината е по-топло, а през останалото време е студено и падат обилни валежи. Крайбрежните и Патагонските Анди спират западните океански въздушни маси, охлаждат ги и хвърлят валежна сянка към равнината на Огнена земя. Ето защо валежите на запад са много обилни (3000-5000 мм) през годината, но в крайния изток и североизток са под 500 мм.

Растителността в Огнена земя е субантарктична - тундрова. Обаче в равнините на североизток поради по-сухия и студен климат тя е тревиста. Към ниските склонове на планината, затварящи от запад и юг равнината, храстите все повече се сгъстяват и преминават във вечнозелен храсталак от широколистни растения. Но това е до 500 м, понеже над 500 м следват непосредствено вечните снегове и ледници. Разпределението на растителността във височинни пояси съобразно валежите най-ярко изпъква, когато се пътува по Магеланов проток - изток-запад. При Атлантическата врата на протока растителността е оскъдна - тревиста и храстова, полу-пустинна. По-навътре следват степи с храсти тук-там. Но след пристанището Пунта Аренас - най-големия град на Магеланов проток, разположен на континента, картината по брега на Огнена земя изведнъж се променя. Мрачните, ниски и голи брегове неочаквано се сменят с гъсто обрасли невисоки вечнозелени гори. Над тях блестят с вечните си снегове планински гребени, между които надничат мощни ледници с грамадни ледопади, надвиснали над малките заливи и фиорди. Величествен и незабравим е контрастът - вечнозелени гори в съседство с вечно снежни и ледени маси! По крайбрежните голи скалисти брегове се срещат ята от пингвини, кресливи чайки и буревестници.

Населението на Огнена земя наброява над 43 000 ж. (1961). Преди да се заселят европейците, тук живеели три индиански племена: ана, ягани и алакафури. От първото днес са останали към 40 души, които живеят в околностите на град Рио Гранде, а от другите две - близо 160 души, които населяват горите и планините на Огнена земя и се занимават с лов и риболов. Те водят още първобитен живот.През 1881 г. правителствата на Чили и Аржентина си поделили Огнена земя. Чили взел западната част, включително целия Магеланов проток, и о. Хорн (50 000 кв. км). В нея днес живеят към 36 000 души. Аржентина взела източната равнина с о. Естадос (22 700 кв. км), в която днес живеят близо 7000 души.Населението на Огнена земя има за основен поминък овцевъдството и риболова.

Растениевъдството поради студения климат и неплодородните почви е много слабо развито. Обработваемата земя е малко. Най-много се отглеждат картофи и овес. Промишлеността в последните години - през и след Втората световна война, започна бързо да се развива за сметка на занаятите. На о. Даусон има модерна фабрика за дървообработване. В 1945 г. в северозападната част близо до Магелановия проток, в територията, подвластна на Чили, бе открит нефт. В 1955 г. производството, му достигна 336 000 тона, а в 1962 г. - 1,6 млн. тона.Магелановият проток е дълъг около 600 км. Има форма на сърп с дъга към юг. Ширината му на места достига до 60 км, а другаде от 3 до - 5 км и само на едно място се стеснява до 500 м. По средата е широк и променя посоката си. Тук се врязва нос Фроуърд - най-южната точка на континента. Има големи и малки острови, които създават няколко второстепенни протоци - канали. Средната му дълбочина е над 1000 м. В атлантическата си част е най-плитък - от 300 до 400 м, а в тихоокеанската е най-дълбок - над 2000 м. Там той минава през лабиринт от острови. Образуването на протока се дължи на взаимодействие между вътрешни и външни земни сили.

През ледниковата епоха ледниците преобразуват напречните и надлъжните тектонски долини. Сушата под тежестта на ледената маса значително потъва. При настъпилото затопляне ледената маса се стопява и пропадналите долини се заливат от океанските води. Образуват се протоци и фиорди, които дават начало на Магелановия проток. Значението му като важен световен морски път почти се обезличи след прокопаването на Панамския канал. Днес през него минават много малко кораби, главно на Чили, Историко-географското му значение обаче ще се запази завинаги.






Коментирай свободно: