ОБИКНОВЕНА ЕЛА

- Секция Биология

ОБИКНОВЕНА ЕЛАМнозина от вас сигурно трудно различават обикновената ела от обикновения смърч. Наистина те си приличат, но вгледате ли се по-внимателно, ще откриете достатъчно разлики между тях. Ще ви помогнем да я опознаете, за да не я смесвате с обикновения смърч. Обикновената ела е обитател на нашите високи планини и заедно с обикновения смърч или други иглолистни дървета или с обикновения бук образува гори, разположени между 1000 и 1800 м над м. в. Много рядко тя се среща по-ниско - докъм 400 м над м. в. Обикновената ела расте навсякъде върху дълбоки и богати на хранителни вещества почви, предпочита по-закътаните места с постоянна атмосферна влага.

Най-обширни са нейните съобщества в Средните Родопи, а лесовъдите са изчислили, че общо в нашата природа обикновената ела заема площ от около 30 000 хектара. Кореновата система на обикновената ела е силно развита - тя прониква дълбоко в почвата и затова за разлика от обикновения смърч този вид не страда от ветровалите (така се нарича явлението, при което силният вятър изкоренява или прекършва масово стволовете на дърветата). Стволът на обикновената ела е строен и завършва с голяма пирамидална корона, а общата височина на дървото е 30 - 40 м, само отделни екземпляри при много благоприятни условия стигат до 50 - 60 м височина. Погледнете ли по-отдалеч, ще забележите, че основните клони (тези, които излизат направо от ствола) на дървото са леко увиснали или са почти хоризонтално разперени и никога не са приповдигнати, както е при обикновения смърч.

Кората на младите дървета е пепелявосива и гладка, на старите обаче тя потъмнява и се напуква на малки неправилни блокчета. Листата на обикновената ела са игловидни, плоски, на долната си повърхност имат две успоредни синкавобели ивици, по които тя безпогрешно се разпознава от обикновения смърч. На върха листата обикновено са плитко врязани, а трайността им е около 11 години и едва след това те постепенно опадат и се заменят с нови. Обикновената ела е еднодомно растение. Мъжките шишарки се развиват в пазвите на листата по младите клонки. Те са съставени от тъмнозелени тичинкоподобни спорофили с прашникови торбички по долната им страна. Спорофилите са така разположени, че мъжките шишарки приличат на дребни класчета, достигащи 1 см дължина. Женските шишарки се развиват също по младите клонки. Винаги са изправени, а по форма са цилиндрични и много по-едри от мъжките. Образувани са от много на брой плътно прилегнали една към друга семенни (макроспорофили) и покривни люспи, които първоначално са светлозелени, а после, когато семената узреят, стават сиво-кафяви.

Женските шишарки на обикновената ела лесно могат да се разпознаят от тези на обикновения смърч по покривните люспи - удължени и стеснени на върха, те стърчат навън от семенните люспи. Наред с тази особеност има и още една: и покривните, и семенните люспи при обикновената ела се оронват след узряването на семената и върху клонките остават да стърчат като свещички само осите на женските шишарки. Тъкмо затова под еловите дървета никога няма да намерите цели шишарки, а само многобройни разпилени по почвата вдървенели семенни и покривни люспи. Обикновената ела цъфти от края на април до началото на юни и вятърът разнася цветния й прашец, който опрашва женските шишарки. След оплождането се формират семената, които узряват още същата есен и благодарение на ципестото си крилце се разпиляват лесно и от най-слабия полъх на вятъра. Попаднат ли на благоприятна почва, те бързо покълнват и дават живот на нови индивиди, в противен случай лесно загубват кълняемостта си. Дървесината на обикновената ела е без смолести канали, поради което бързо загнива. Кората й съдържа дъбилни вещества, но рядко се използува за дъбене. Листата и съдържат етерично масло, което може да се използува в парфюмерийната промишленост. Продължителността на живота на обикновената ела е около 400 години.






Коментирай свободно: