МЕЛНИК- ГРАДСКИ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ

- Секция География

Гр. Мелник е разположен сред живописно извисени пясъчни скали - мелове, които създават естествена природна крепост. Откритите паметници на културата - надгробни и об-рочни плочи, архитектурни детайли, монети и др., говорят, че тук е имало селище през тракийската епоха, завладяно от римляните през I в. Селището е обитавано от тракийското племе меди, дало на света големия вожд на римските роби Спартак. То продължава своето съществуване и през византийската епоха - V-VI в.

През VII в. славяните се заселват трайно тук и по поречието на р. Струма. Те дават името на селището - Мелник. През средата на IX в. по време на хан Пресиян (836-854) Мелник е присъединен към българската държава, придобива важно стратегическо значение и става известна нейна твърдина. Добрата му естествена защита и разположението му на древно кръстовище, където се пресичат търговските и военните пътища от Егейското крайбрежие на р. Струма към вътрешността на Балканския полуостров и от Адриатика - през Македония и Тракия към Изтока, спомагат за бързото му издигане като един от аванпостовете в системата на българската държавна отбрана на границата й с Византия.

Още през Първата българска държава в Мелник е изградена силна отбранителна крепост.Византийският хронист Скилица пише, че след битката при Беласица през 1014 г. император Василий II се отправил към Мелник. Българите, които отбранявали крепостта, "нямали никакъв страх от византийците, защото знаели, че тя е непре-вземаема".Голям политически, икономически и културен подем Мелник преживява през първата половина на XIII, в когато деспот Алекси Слав, потомък на българската царска династия на Асеновци, владетел на Родопите и Пирин през 1209 г., превръща града в столица на самостоятелно феодално княжество. През времето на деспот Слав се разгръща голямо строителство. Преустроява се и се разширява отбранителната система. Сред стените на старата крепост деспотът изгражда своя замък. Обновява се и се разширява епископската църква "Св. Никола", построяват се и редица други църкви и манастири. Сам Слав е ктитор на два манастира - "Св. Богородица Спилеотиса" и "Св. Богородица Пантанаса", в източните височини на Мелник.

Първият е свързан с единствения оцелял до наши дни документ - сигилий (царствена грамота), издаден на 9 януари 1220 г. и подписан собственоръчно от деспота. Съхранява се в оригинал и препис от XV в. в библиотеката на Ватопедския манастир на Атон, притежавал по-късно като свои метоси и двата манастира. Вероятно при Слав е построен и Роженският манастир, намиращ се на 6 км от Мелник. Църквите са били богато украсени със стенописи и икони.Много са и останките от жилищни постройки от това време. Според данните от археологичски проучвания жилищни квартали е имало не само върху хълма Св. Никола - главно ядро на средновековния Мелник, но и в подножието му от север. Къщите са едноделни или многоделни.Особено представителна е била Болярската къща, която е запазена и до днес с внушителни руини върху височината Чатала в източната част на града.Както отбелязва византийският летописец Г. Акрополит (XIII в.), при Слав Мелник е бил "силна и почти недостъпна за всички врагове крепост", в която деспотът управлявал като "самодържец".

При разкопки са намерени в големи количества керамични съдове, метални предмети, колективни и единични монетни находки. Те показват, че градът е бил голям занаятчийски и търговски център.Градският исторически музей в Мелник е разположен в Пашовата къща, строена през 1815 г. и състояща се от каменно приземие и паянтов етаж със салон - общо 8 помещения. Голям интерес в експозицията представлява керамиката от територията на днешния град и от платото на хълма Св. Никола (Славова крепост). Археологическите проучвания показват местна керамична школа, чието развитие може да се проследи от средновековието до днес.

С реалистично предаване на човешки и животински фигури, с растителни и геометрични орнаменти тази високохудожествена керамика е задоволявала потребностите както на феодалната върхушка, така и на обикновеното население на града и околните селища.В приземния етаж на експозицията на музея е показан основният поминък на този град и района - винопроизводството от местната мелнишка лоза. С прославеното мелнишко вино градът търгува и установява връзки с външния свят - с редица европейски страни, с Малоазиатското и Африканското крайбрежие.Тук са показани снимки на мелнишки изби, бъчви, косери и др., свързани с обработката и съхраняването на мелнишкото вино.

През османското владичество (XIV-XIX в.), особено през първите два века, влиянието и развитието на града намалели. Според археологически данни през XVI-XVII в. градът има значителен стопански и културен разцвет - основа за големия подем през времето на Възраждането.През Възраждането Мелник израства като цветущ възрожденски град с развити търговски връзки, занаяти, с богат духовен и културен живот и разнообразна архитектура. През този период Мелник достига 1300 къщи - с повече от 70 църкви, манастири и параклиси в града и района и около 40 хил. жители. Градът се оформя с централна част, кафенета, магазини с чуждестранни стоки. Много от тях са запазени като архитектурни паметници на културата и до днес. В музея са показани снимки от архитектурата на възрожденския град.Най-интересните къщи в архитектурно отношение са: Делевата, Янковата, Кордопуловата, Сандъкчиевата и др.

Мелнишката къща привлича не само с външната си импозантност, но и с вътрешното си разпределение, което задоволява ежедневния бит на семейството и неговата стопанска дейност. В нея особено ярко е подчертан салонът (най-представителното помещение) с кьошкове, балкон, постлан с чудно обагрени местни черги или килими. Къщата разполага с уютни спални, баня и др. В нея е създадена пищна градска обстановка със стенописи и дърворезба, обзаведена е с вносни стоки, рисувани фаянсови чинии, местни медни и керамични съдове. Много от тези произведения на приложното изкуство са показани в музея. На етажа в едно от помещенията е експонирано облеклото на жителите на града и от някои села на района - Виногради, Пирин и др. Показани са и отделни части от облеклото - накити, пафти, колани, тепелици, чорапи и др.Наред със заможния градски бит особено внимание е обърнато и на класовото разслоение в тогавашното общество. В едно от помещенията са експонирани веществени и документални материали, свързани с националноосвободителните борби срещу фанариотите за българска църква и училище.

През 1860-1870 г. в редица села от района се основават български училища. Българско училище се открива и в гр. Мелник. Показани са печатът и първите учебници, ликовете на първите учители - Лука Поптеофилов, Спас Поппрокопов, Артъкоь Влахов и др. След продължителни борби през 1871 г. е провъзгласена и независимостта на българската Църква в гр. Мелник.Този град не остава настрана от бурното национално революционно движение за освобождение от османско иго и възстановяване целостта на българската нация. Непосредствено след освобождението на България и откъсването на тези земи чрез Берлинския договор избухва Кресненско-Разложкото въстание (1878 г.). Изложени са знамето на въстанието и "Прокламация на българското управление в Македония 1878 г. Пирин планина".

Прокламацията изразява протест срещу изкуственото откъсване на тези земи от освободеното отечество, негодуване срещу Берлинския договор и призовава на въоръжена борба.През 1893 г. е създадена Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), която следва революционно-демократичните идеи на Левски - за отхвърляне на политическия и социалния гнет на чуждото иго по пътя на общо въоръжено въстание. В експозицията е показан уставът на българската ВМОРО. Отбелязани са селищата с комитетите на Мелнишката революционна околия.

През 1899 г. след срещата си с Гоце Делчев в гр. Дупница Яне Сандански застава на страната на Вътрешната революционна организация. Мелник е място, където той често пребивава.По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. той е вече революционер с утвърдени идейни позиции и влияние сред населението. По време на въстанието ръководи чета и влиза в редица сражения.

В музея са експонирани снимки на Яне Сандански с четата, лични вещи и др.След въстанието под ръководството на Яне Сандански се оформя Серската група (1904-1913 г.), която представлява левицата във Вътрешната организация. Някои от нейните членове са под влияние на социалистическите идеи. Членове на групата са: Димо Хаджидимов, П. К. Яворов от Чирпан, Чудомир Катранджиев от Сливен, Александър Буйнов от Шумен, Кръстю Асенов от Сливен (племенник на Хаджи Димитър), Тодор Паница от Оряхово, Таската Серски и др. Техни снимки могат също да се видят в експозицията.На 30 октомври 1912 г. българската армия влиза в Мелник и слага край на потисничеството. Яне Сандански сформира мелнишкото опълчение. В експозицията е показана снимка - "Преглед пред боя", на македоно-одринското опълчение, което е включено в помощ на българската армия.Експозицията проследява и развитието на града през епохата на капитализма, когато той значително запада. Голямо внимание е обърнато на работническо-революционното движение и антифашистката борба. Показана е дейността на Асен Хадживасилев - разпространител на комунистическите идеи в този район, сподвижник на Яне Сандански, пълномощник на ЦК на БКП. Заедно с Васил Мулетаров разгръщат широка дейност сред народните маси от района.

През 1921 г. комунистическата партия печели изборите в редица селища, в които се създават комуни. Асен Хадживасилев и Васил Мулетаров са избрани за народни представители.Революционните традиции в града и района се изразяват особено ярко в антифашистката борба. Създава се партизански отряд с командир Стойчо Георгиев, който действа в района на Мелник и Сандански. В музея са изложени партизански вещи, оръжие, карта за действията на отряда.

Днес социалистическият гр. Мелник е обявен за град музей. Той ни посреща с белотата на реставрираните възрожденски къщи, обявени за паметници на културата, с калдъръмените улици, с музейните обекти, с модерно обзаведения хотел и битови заведения за многобройните гости, с археологическите обекти, свидетели на неговото бурно историческо развитие, с богатите културни и революционни традиции.Допълнителни обекти;Митрополитската църква "Св. Николай Чудотворец" в Мелник е построена през 1756 г. върху останки от средновековна църква.

Тя е трикорабна с две полукръгли абсиди отвън. През 1896 г. е опожарена и отново е преустроена. Изработен е нов дърворезбен иконостас, в който са включени части от стария с икони от XV и XIX в. След нейната реставрация от 1978 г. църквата "Св. Николай Чудотворец" е включена в музейната мрежа и е откпита за посещение. В нея са уредени експозиции на икони, стари полилеи и кандила, каменни пластики с художествена и историческа стойност.Кордопуловата къща е построена през XIX в. от заможен търговец. Тя е една от най-монументалните възрожденски къщи в страната. В нея е уредена експозиция на мелнишка изба, издълбана във вид на тунел в скалата, с експонирани в нея огромни бъчви за съхраняване на мелнишко вино. Показана е нейната вътрешна архитектура с украси от стенописи, резби и стъклопис.Болярската къща се намира в центъра на града. Тя е един от малкото средновековни паметници от този вид, запазени у нас. Предстои нейното окончателно проучване и консервиране.

Славовата крепост се намира на хълма в южната част непосредствено до Мелник. Тук непрекъснато се извършват археологически проучвания. Очертани са трите укрепителни пояса, източната, западната и южната порта на крепостта. Изяснена е цитаделата със замъка на деспот Слав. Останки от манастира "Св. Никола", строен през XIII в., се намират на изток непосредствено до Славовия замък.Славовата крепост отстои на 10 мин от центъра на града.Паметникът на Яне Сандански (в цял ръст с четническа униформа) се намира в южната част вляво при входа на Мелник. Дело е на скулптора Крум Дерменджиев.Роженският манастир е построен първоначално през XIII в. Сегашната манастирска сграда е от XIX . Забележителен паметник на културата е църквата. Върху стенописите най-старият надпис е от 1597 г. Тя има интересен дърворезбен иконостас, стенописи и стъклопис в източната си част. В манастирската сграда е уредена експозиция.

Показани са историята на манастира, едно от помещенията на пазачите (пандури) с тяхното оръжие и облекло, стаята на Яне Сандански, в която той прекарва последните години от своя живот. В близост до Роженския манастир е гробът на Яне Сандански.До Мелник се отива с автобус от София и Сандански, а до Роженския манастир - с автобус от Сандански или от Мелник.






Коментирай свободно: