ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ПОЯВАТА НА КОШЕРИТЕ - Примитивни кошери - видове и особености.

- Секция Биология

Отглежданите от човека и обитаващите горите медоносни пчели се отнасят към обществените насекоми, т.е. те живеят в семейства. Този начин на живот им дава възможност да понесат по-леко неблагоприятните климатични условия, да съберат, пренесат и складират достатъчно количество хранителни запаси - мед и прашец.
Пчелите работнички от пчелното семейство устройват гнездо, състоящо се от восъчни пити. При естествени условия пчелното семейство строи гнездо в хралупи на дървета, скални пукнатини, пещери и други места, където то е защитено от атмосферните условия, студ и врагове. Големината на питите винаги съответства на големината и формата на избраното естествено жилище.
Медоносните пчели и техният основен продукт, медът, са познати на хората от дълбока древност. Първите контакти между човекът и пчелите са свързани с лова. Откритите рисунки в пещерите са свидетелство, че пещерните хора са „ловували" за пчели и са използвали меда като храна. При някои древни славянски и германски племена знакът, поставен на дърво, в което има хралупа с пчели, показвал, че то принадлежи на определен човек.
Следващата стъпка след лова е отглеждането на пчелите от човека. За тази цел хората започнали да заселват пчелните семейства в специални жилища. Предоставеното от човека място за отглеждане на пчели било наречено пчелен кошер.
В Русия за жилища на пчелите били издълбавани дупки в дърветата. Дървото с изкуствено издълбана дупка за пчели се наричало „бортево" дърво, а отглеждането на пчели по този начин - „бортничество". Бортевото пчеларство в Русия било широко разпространено до началото на XVII век.
На по-късен етап отглеждането на пчелите се състояло в хващане и поставяне на пчелните семейства в части от дървета, издълбани и снабдени с отвор за изземване на меда. Изсичането на горите и честото ограбване на пръснатите там кошери с пчели заставило хората да ги пренесат и разположат близо до домовете си. Така възникнали първите пчелини.
В други краища на света жилищата, които човек предоставял на пчелите, били изработвани от слама, изплетени от пръчки под формата на кош и измазани с глина. В някои по-южни страни (Египет, предна Азия) пчелите се отглеждали в глинени съдове, а в Африка - във висящи по клоните на дърветата цилиндри.
Пчеларството в този вид е познато в Египет от преди 5000 години. За древното пчеларство най-много сведения и документи има от времето на елините и римляните (IX—VIII век пр. Хр.). Първите кошери представлявали издълбани пънове или каменни делви, а по-късно направени от дъбови кори, от печена глина, дъски или изплетени кошове.
В някои страни на Балканския полуостров, в това число и България, примитивният кошер представлява кош с конусовидна форма, изплетен от лозови или лескови пръчки, измазан със смес от дървена пепел, глина, говежда тор и се нарича тръвна. За основа на тръвната може да се използват дървени, каменни или циментови хоризонтални плоскости. Върху кошера се поставя допълнителна покривка, наречена кафтар или кафтарище. Най-често тя се изработва от слама, клони, папрат и предпазва кошера от неблагоприятните външни условия, т. е. играе ролята на изолационен материал.
Поради широкото разпространение на пчелите и познаването им от човека от дълбока древност, съществува огромно разнообразие от кошери. При всички тях главната особеност е, че питите, които пчелите изграждат, за да устроят гнездо, са неподвижно закрепени (залепени) за стените на предоставеното жилище. Така човек няма възможност да преглежда пчелното гнездо и активно да се намесва в живота на пчелното семейство. Поради тези причини кошерите носят наименованието примитивни или неразбории кошери (от руската дума разбор, означаваща преглед).
Отглеждането на пчелни семейства в примитивни кошери е известно като „роебойна система", поради това, че през пролетта в кошерите се заселват роеве, а в края на сезона пчелите от най-силните семейства (с най-много мед) се унищожават, питите се изрязват и пресоват, медът се прецежда, а восъкът се претопява. По този начин остават и се развъждат слабите и нископродуктивни пчелни семейства.
Примитивният кошер се явява преходна форма между естествените жилища на пчелите и съвременните системи кошери. Тяхно предимство е, че са близки по устройство до естествените жилища, поради което пчелните семейства се развиват добре в тях. Освен това са лесно изпълними с евтини материали.
Като основни недостатъци на примитивните кошери може да се посочат:
1/ Неподвижно пчелно гнездо;
2/Ограничен обем на кошерите и често рояване на пчелните семейства;
3/ Невъзможност за извършване на прегледи, в резултат, на което не може да се следи развитието на семействата, състоянието на пчелните майки, не може да се осъществи ранна диагностика на заболяванията и т.н.;
4/ Невъзможна подмяна на старите пити;
5/ Трудно подхранване на пчелните семейства (подбудително, лечебно, за попълване на хранителните запаси) и третиране против вароатозата;
6/ Добив на малки количества мед;
7/Добитият мед е с по-ниско качество поради това, че питите не могат да се центрофугират, а се пресоват и в състава на меда се включват странични, нетипични за нектара и меда примеси;
8/Не са пригодени за подвижно пчеларство






Коментирай свободно: