ФРАНСИСКО ПИСАРО ок. 1475 - 1541. Една уникална личност

- Секция История

Франсиско ПисароФрансиско Писаро, неграмотният испански авантюрист, който покорява империята на инките в Перу, е роден около 1475 г. в испанския град Трухильо. Подобно на Ернандо Кортес, чийто жизнен път в много отношения е сходен с неговия, Писаро пристига в Новия свят да търси слава и богатство. От 1502 до 1509 г. той живее на Испаньола, днешния карибски остров Хаити, където сега се намират едноименната държава и Доминиканската република. В 1513 г. вече е член на експедицията, водена от Васко Нуньес де Балбоа, която открива Тихия океан. В 1519 г. се установява в Панама. Около четирийсет и седем годишен, в 1522 г. научава за съществуването на империята на инките от испанския изследовател Паскуал де Андагоя, който вече е бил там. Несъмнено вдъхновен от това, че Ернандо Кортес е завладял Мексико, Писаро решава да завладее империята на инките. Първият опит в 1524/25 г. е безуспешен и двата му кораба трябва да се върнат, преди да са достигнали Перу. При втория си опит (1526/28) успява да стигне до перуанския бряг и се завръща със злато, лами и индианци.

В 1528 г. се прибира в Испания. Следващата година император Карл V го упълномощава да завладее Перу за Испания и му осигурява необходимите средства за експедицията. Писаро се връща в Панама, където набира хора. Той вдига платна от Панама в 1531 г., когато е вече петдесет и шест годишен. Набраната от него армия наброява по-малко от двеста души, докато населението на империята, която е тръгнал да покорява, надхвърля шест милиона!

Следващата година Писаро стига до Перу. Само със 177 души и 62 коня през септември 1532 г. той навлиза във вътрешността на страната. Писаро повежда малобройните си сили високо в Андите, за да достигне град Каямарка, където се намира вождът на инките Атауалпа с 40-хилядна войска. Групата на Писаро пристига в Каямарка на 15 ноември 1532 г. На другия ден по настояване на Писаро Атауалпа оставя зад себе си своята войска и съпроводен само от около пет хиляди невъоръжени воини, отива да разговаря с Писаро.

С оглед на това, което Атауалпа трябва да е знаел, неговото поведение изглежда озадачаващо. От мига, в който стъпват на перуанския бряг, испанците недвусмислено демонстрират както вражеските си намерения, така и безграничната си жестокост. Ето защо е трудно да се разбере как така Атауалпа е допуснал хората на Писаро да стигнат безпрепятствено до Каямарка. Ако индианците ги бяха нападнали по тесните планински пътеки, където конете са почти безполезни, те лесно щяха да ги унищожат. Още по-странно е поведението на Атауалпа, след като Писаро е вече в Каямарка. Да влезеш в досег с вражеска войска, след като самият ти си невъоръжен, е невероятна глупост. Загадката става още по-голяма, като се знае, че засадата е била обичайна тактика на инките.

Писаро не пропуска златната възможност, която му се представя. Той заповядва на войниците си да нападнат Атауалпа и невъоръжения му ескорт. Битката, или по-скоро клането, трае не повече от половин час. Нито един испански войник не е убит; единственият ранен е самият Писаро, който получава незначителна рана, докато предпазва Атауалпа, когото успява да залови жив.

Стратегията на Писаро е безупречна. Империята на инките е силно централизирана система, в която цялата власт произтича от Инката, или императора, смятан за полубожество. Щом веднъж той бива пленен, индианците не са в състояние да дадат отпор на испанското нашествие. С надеждата, че ще си върне свободата, Атауалпа плаща на Писаро огромен откуп в злато и сребро на стойност може би повече от 28 милиона долара. Въпреки това след няколко месеца Писаро го убива. През ноември 1533 г., година след залавянето на Атауалпа, испанците влизат без бой в столицата на инките Куско. Там Писаро настанява нов Инка като своя марионетка. В 1535 г. основава град Лима, който става новата столица на Перу.

Но в 1536 г. марионетният вожд избягва и повежда индианците на въстание против испанците. Известно време испанските сили са обсадени в Лима и Куско. Следващата година те успяват да си възвърнат контрола върху по-голяма част от страната, но въстанието е потушено окончателно едва в 1572 г. Тогава обаче и самият Писаро е вече мъртъв.

Испанците започват междуособни крамоли и това довежда до падането на Писаро. Един от неговите най-близки помощници, Диего де Алмагро, надига глава в 1537 г. и твърди, че Писаро не му е дал полагащия му се дял от плячката. Алмагро е заловен и умъртвен; но въпросът остава неразрешен и в 1541 г. група негови последователи нахълтват в двореца на Писаро в Лима и убиват шейсет и шест годишния предводител само осем години след победоносното му влизане в Куско.

Франсиско Писаро е бил смел, решителен и хитър човек. Според собствените му разбирания е бил религиозен и се говори, че когато умирал, изписал на земята кръст със собствената си кръв и последната му дума била „Исусе“. Но той е бил също невероятно алчен, жесток, амбициозен и подъл — може би най-бруталният от конквистадорите.

Обаче отблъскващият характер на Писаро не бива да ни кара да подценяваме военните му постижения. Когато в 1967 г. израелците удържаха решителна победа над арабските войски — далеч по-многобройни и по-добре въоръжени, мнозина останаха изненадани. Това беше забележителен триумф. Историята е пълна с примери за военни победи при чувствително числено превъзходство на противника. Наполеон и Александър Велики неведнъж са печелили надмощие над по-многобройни войски. Монголите, водени от приемниците на Чингис Хан, успяват да завладеят Китай, страна, чието население е поне трийсет пъти по-голямо от собствения им народ.

Обаче Писаро покорява над шестмилионна империя само със 180 души и това е най-изумителната военна победа в цялата история. Численото превъзходство, преодоляно от него, е по-голямо от това, което преодолява Кортес, който нахлува в петмилионна империя с 600 войници. Възможно ли е дори Александър Велики или Чингис Хан да се сравняват с постижението на Писаро? Съмнително е, защото нито един от двамата не е толкова безразсъден, че да се впусне в завоевание при такова решително числено превъзходство на противника.

Можем да се запитаме дали пък огнестрелното оръжие на испанците не им е дало изключително тактическо превъзходство? Нищо подобно. Аркебузите, тогавашното примитивно огнестрелно оръжие, имат малък обсег и отнемат много време за презареждане. Макар да вдигат страшен шум, те са по-малко ефикасни от лъка и стрелата. На всичко отгоре, когато Писаро влиза в Каямарка, само трима от неговите хора имат аркебузи и около двайсет държат арбалети. Повечето индианци са избити с обикновени мечове и пики. Макар да са разполагали с огнестрелно оръжие и малко коне, ясно е, че испанците започват битката в изключително неизгодно от военно гледище положение. По-скоро ръководството и решителността, а не оръжието са главните фактори за победата на испанците. Разбира се, Писаро е имал и късмет. Нали една стара поговорка казва: щастието е на страната на смелите.

Някои автори отбелязват, че Франсиско Писаро едва ли е нещо повече от дързък разбойник. Но колцина са разбойниците, оказали такова въздействие върху историята? Покорената от него империя е имала власт над по-голямата част от днешните Перу и Еквадор, над северната половина от Чили и над част от Боливия. Обитателите й са били доста по-многобройни от населението на цялата останала Южна Америка. Резултатът от завоеванията на Писаро е, че в целия район се налага испанската религия и култура. След падането на империята на инките останалата част от Южна Америка няма никакви шансове да устои на европейското нашествие. Милиони индианци все още населяват Южна Америка. Но в повечето страни от континента те не успяват да възвърнат политическата си власт. В тях господстват европейският език, религия и култура.

Кортес и Писаро, всеки начело на малобройни сили, успяват да заличат доста бързо империите на ацтеките и на инките. Това кара мнозина да мислят, че покоряването на Мексико и Перу от европейците е било неизбежно. Империята на ацтеките наистина е нямала изгледи да запази независимостта си. Нейното положение — близо до Мексиканския залив и на относително малко разстояние от Куба — я прави уязвима от испанските нападения. Дори ацтеките да бяха успели да разгромят малочислените сили на Кортес, сигурно много скоро щяха да пристигнат по-мощни испански войски.

Империята на инките има по-изгодно за отбрана местоположение. Граничи само с Тихия океан, който е по-трудно достъпен за испанските кораби от Атлантическия. Инките са поддържали голяма войска и империята им е била многолюдна и добре организирана. Освен това теренът в Перу е насечен и планински, а на много места в света европейските колонизатори са срещали големи трудности при завладяването на планински райони.

Дори в края на XIX век, когато европейските войски са много по-усъвършенствани, отколкото в началото на XVI, опитът на италианците да завладеят Етиопия завърши с неуспех. Почти по същия начин британците срещаха безкрайни трудности с племената от граничните северозападни райони на Индия. Европейците така и не успяха да колонизират планински страни като Непал, Афганистан и Иран. Ако нашествието на Писаро се беше провалило и инките бяха имали възможност да се запознаят с европейското оръжие и тактика, може би по-късно щяха да отблъснат дори по-значителни европейски сили. При създалото се положение на испанците им бяха нужни трийсет и шест години, за да потушат въстанието от 1536 г., въпреки че индианците разполагаха с незначително оръжие и успяха да съберат само малка част от войските, които биха имали преди нашествието на Писаро. Испанците може би щяха да покорят империята на инките и без Писаро, но това никак не е сигурно. В тази класация сме поставили Писаро пред Кортес. Кортес е ускорил хода на историята, Писаро може би е променил този ход.






Коментирай свободно: