ЦАЙ ЛУН прочул се ок. 105. Една уникална личност

- Секция История

Цай ЛунИмето на Цай Лун, изобретателя на хартията, навярно е непознато на повечето читатели. Като вземем под внимание значението на неговото откритие, буди истинско недоумение обстоятелството, че той е толкова пренебрегван на Запад. Има големи енциклопедии, в които не се среща нито дума за Цай Лун, а името му рядко се споменава и в учебниците по история. Поради безспорното значение на хартията, тази липса на информация може да събуди подозрения, че Цай Лун е някаква апокрифна личност. Старателните изследвания обаче показват недвусмислено, че Цай Лун е съществувал, бил е сановник в китайския императорски двор и към 105 г. е представил на императора Хо Ти мостри от своето откритие. Китайските данни за откритието на Цай Лун (те се съдържат в официалната история на династията Хан) са напълно ясни и достоверни и в тях няма и следа от някакво вълшебство или предание. Китайците винаги са отдавали признание на Цай Лун за откритието му и неговото име е добре известно сред тях.

За живота на Цай Лун не се знае много. В китайските летописи се споменава, че е бил евнух. Отбелязано е също, че императорът останал много доволен от откритието му и това довело до неговото издигане. Той получил висока титла и забогатял. Ала по-късно Цай Лун се замесил в дворцови интриги и оттук започнало падението му. В китайските летописи е отбелязано, че след като се опозорил, Цай Лун се изкъпал, натъкмил се с най-хубавите си дрехи и погълнал отрова.

През II век хартията намира широко приложение в Китай, а след няколко столетия китайците вече я изнасят и в други краища на Азия. Дълго време пазят в тайна начина за производството й. Но в 751 г. китайски производители на хартия са заловени от арабите и скоро тя вече се прави в Самарканд и в Багдад. Умението да се произвежда хартия постепенно се разпространява в арабския свят, а през XII век и европейците го усвояват от арабите. Употребата на хартия взема все по-широки размери, а след Гутенберговото изобретение (по-модерното книгопечатане) тя измества на Запад пергамента като основен материал за писане.

Днес хартията е толкова обикновено нещо, че я приемаме за даденост, и е трудно да си представим как е изглеждал светът без нея. Преди Цай Лун повечето книги в Китай са се правили от бамбукови плочици. Несъмнено те са били изключително тежки и неудобни. Някои книги се пишели върху коприна, но били толкова скъпи, че било невъзможно да намерят широка употреба. На Запад преди въвеждането на хартията повечето книги се пишели на пергамент или велен, които се правели от специално обработена овча или телешка кожа. Този материал заменил папируса, предпочитан от гърци, римляни и египтяни. Но и пергаментът, и папирусът се намирали трудно, пък и приготовлението им излизало скъпо.

Книги и други печатни материали сега се произвеждат евтино в огромни количества и това до голяма степен се дължи на съществуването на хартията. Вярно, тя не би имала такова значение днес, ако я нямаше печатарската машина; но пък не по-малко вярно е, че печатарската машина почти не би имала смисъл, ако нямаше евтин и обилен материал, върху който да се печата.

В такъв случай кой от двамата трябва да стои по-високо: Цай Лун или Гутенберг? Макар да преценяваме почти еднакво значението и на двамата, поставихме по-напред Цай Лун по следните причини: 1) Освен като материал за писане, хартията има всевъзможни други приложения. Фактически тя притежава изумително разнообразни възможности и голяма част от нея се използва за цели, които нямат нищо общо с книгопечатането. 2) Цай Лун предхожда по време Гутенберг, който едва ли би развил книгопечатането, ако я нямаше хартията. 3) Ако съществуваше само едно от двете открития, вероятно повечето книги щяха да се произвеждат чрез ксилография (позната далеч преди Гутенберг) и хартия, отколкото с подвижни букви и пергамент.

Редно ли е да включим и Гутенберг, и Цай Лун между десетте най-влиятелни личности, живеели някога? За да разберем пълното значение на откриването на хартията и книгопечатането, налага се да преценим относителното културно развитие на Китай и на Запада. Преди второто столетие китайската цивилизация е била неизменно по-изостанала от западната. През следващото хилядолетие постиженията й превишават западните и в течение на седем-осем века китайската цивилизация според повечето преценки е най-напредналата в света. Но след XV век Западна Европа надминава Китай. За тази промяна има всякакви обяснения, но повечето хипотези пренебрегват според нас най-простото.

Факт е, разбира се, че земеделието и писмеността се развиват в Близкия изток по-рано, отколкото в Китай. Но само това не обяснява защо китайската цивилизация така упорито изостава от западната. Решителният фактор по наше мнение е, че преди Цай Лун китайците не са разполагали с удобен материал за писане. Западният свят е имал папируса и независимо от недостатъците му папирусовите свитъци далеч превъзхождат книгите, съставени от дървени или бамбукови плочки. Липсата на подходящ за писане материал е голяма пречка за културния напредък на Китай. Китайският учен се нуждаел от цяла каруца, за да носи съвсем скромен брой книги. Можем да си представим каква трудност е било при това положение да се води държавната администрация!

Откриването на хартията обаче променя напълно всичко — китайската цивилизация напредва бързо и само след няколко века се изравнява със Запада. (Разбира се, политическото разединение на Запада си казва думата, но то не обяснява всичко. През IV век Китай далеч не е по-единен от Запада, но въпреки това се развива бързо в културната област.) В следващите столетия, когато напредъкът на Запада е сравнително бавен, Китай може да се похвали с откритията на компаса, барута и ксилографията. И понеже хартията е по-евтина от пергамента и се произвежда в по-големи количества, везните вече натежават в полза на Китай.

След като западните страни започват да използват хартия, те са в състояние да удържат пред лицето на Китай и дори смогват да намалят културното си изоставане. Но писанията на Марко Поло потвърждават, че дори през XIII век Китай стои много по-напред от Европа.

Тогава защо в края на краищата Китай изостава от Запада? Предлагат се всевъзможни сложни културни обяснения, но едно-единствено, чисто техническо, може би е достатъчно. През XV век един европейски гений на име Йохан Гутенберг разработва технология за масово производство на книги. Оттук нататък европейската култура напредва с много бързи крачки. И понеже Китай няма Гутенберг, той се задоволява с ксилографията и културата му се развива относително бавно.

Ако приемем този анализ, не може да не стигнем до извода, че Цай Лун и Йохан Гутенберг са две от най-важните фигури в историята на човечеството. Цай Лун се откроява над останалите и по друга причина. Повечето открития са плод на своето време и щяха да бъдат направени дори ако човекът, стигнал до тях, никога не е съществувал. Но с хартията случаят е съвсем друг. Европейците започват да я произвеждат едва хиляда години след Цай Лун, и то след като са научили от арабите как. Още по-показателно е, че след като са виждали китайска хартия, другите азиатски народи не са успели да разберат как да си я произвеждат сами. Явно откриването на начина за производството й е толкова трудно, че не може да се случи в някоя средноразвита култура, а са нужни усилията на много надарена личност. Такъв е бил Цай Лун, а използваният от него метод (ако не смятаме механизацията, въведена към 1800 г.) си остава същият и до ден-днешен.

Ето това са причините, които ни карат да поставим Гутенберг и Цай Лун между първите десет личности в тази поредица от статии "една уникална личност", като Цай Лун стои по-напред.






Коментирай свободно: