БУДА 563 пр. Хр. - 483 пр. Хр.- Една уникална личност

- Секция История

БудаГаутама Буда, чието същинско име е принц Сидхарта, е създателят на будизма, една от най-разпространените религии в света. Сидхарта е син на краля с престол в Капилавасту, град в Североизточна Индия близо до границата с Непал. Самият Сидхарта (от рода Гаутама и племето Сакия) е роден, предполага се, през 563 г. пр. Хр. в Лумбини (в сегашните граници на Непал). Той се оженва на шестнайсет години за своя братовчедка на същата възраст. Израснал в разкошния кралски палат, принц Сидхарта не е лишен от материални блага. Въпреки това той е крайно недоволен. Забелязва, че повечето хора са бедни и постоянно страдат от недоимък. Дори богатите често пъти са отчаяни и нещастни, а всички са еднакво изложени на болести, които ги довеждат до гроба. В живота сигурно има нещо повече от мимолетните удоволствия, които страданията и смъртта заличават твърде скоро, разсъждава Сидхарта.

Когато става на двайсет и една години, Гаутама, непосредствено след раждането на първия си син, решава, че трябва да се откаже от живота, който води, и да се посвети всецяло на търсене на истината. Той зарязва палата, жена си, невръстния си син и всички земни блага и се превръща в скитник, без пукнат грош в джоба. Известно време учи при някои от прочутите тогава брамини, но след като усвоява ученията им, намира за незадоволителни решенията, които те дават на човешките проблеми. Тогава се ширело схващането, че крайният аскетизъм е пътят към истинската мъдрост. Ето защо Гаутама става аскет, няколко години се отдава на страшен пост и самоизтезание. Но в края на краищата осъзнава, че изтерзаното тяло само замъглява ума, без да го води до истинската мъдрост. Това го кара да възобнови нормалното си ядене и да изостави аскетизма.

В самота той се занимава усилено с проблема за човешкото съществуване. Когато една вечер седи под огромна смоковница, най-после всички части на мозайката отиват на мястото си. Сидхарта прекарва цялата нощ в дълбок размисъл и на сутринта вече е убеден, че е намерил решението, че сега той е Буда, т. е. „просветеният“.

По това време е трийсет и пет годишен. Останалите 45 години от живота си той кръстосва цяла Северна Индия и проповядва новата си философия на всички, които са готови да го слушат. Когато в 483 г. пр. Хр. умира, вече има хиляди последователи. Въпреки че словата му не са записвани, неговите ученици са наизустявали много от предписанията му и те са се предавали на поколенията от човек на човек.

Основното учение на Буда може да се изрази накратко чрез „Четирите благородни истини“, както ги наричат будистите: първо, човешкият живот е поначало нещастен; второ, причината за това нещастие са човешката себичност и алчност; трето, на себичността и алчността на всеки човек може да се сложи край — състоянието, когато всякакви желания и стремежи са премахнати, се нарича нирвана (буквално „угасване“); четвърто, начинът да се избегнат себичността и алчността е тъй нареченият „Осмократен път“: правилни възгледи, правилни мисли, правилна реч, правилна дейност, правилно препитание, правилни усилия, правилна грижа и правилно съзерцание. Можем да добавим, че будизмът е отворен за всички независимо от расата и че (за разлика от индуизма) той не признава кастовите различия.

Известно време след смъртта на Гаутама новата религия се разпространява бавно. През III век пр. Хр. знаменитият индийски император Ашока прегръща будизма. Това обстоятелство води до бързото разширение на будисткото учение и влияние в Индия и в съседните страни. На юг будизмът се разпространява в Цейлон, а на изток в Бирма. Оттам прониква в цяла Югоизточна Азия, стига до Малайзия и до днешна Индонезия. Той тръгва и на север — чак в Тибет, и на северозапад — в Афганистан и Средна Азия. Стига до Китай, където печели много последователи, а оттам прониква в Корея и Япония.

В самата Индия новата вяра започва да търпи упадък към 500 г. и почти изчезва около 1200 г. От друга страна, в Китай и Япония будизмът остава една от основните религии. В Тибет и Югоизточна Азия той е главното вероизповедание в течение на много векове.

Учението на Буда оставя писмена едва няколко века след смъртта на създателя си и естествено последователите му се разпадат на различни секти. Двете главни направления на будизма са хинаяна, което преобладава в Южна Азия, а западните учени го смятат за най-близко до първоначалното учение на Буда, и махаяна, което пък преобладава в Тибет, Китай и, най-общо казано, в Северна Азия.

Като създател на една от най-разпространените религии в света Буда явно заслужава едно от челните места в тази поредица от статии "една уникална личност". Тъй като в света има около 200 милиона будисти в сравнение с над 500 милиона мюсюлмани и около един милиард християни, ясно е, че Буда е оказал въздействие на по-малко хора, отколкото Мохамед или Исус. Обаче разликата в числеността може да се окаже подвеждаща. Една от причините за отмирането на будизма в Индия е индуизмът, възприел много будистки идеи и принципи. Освен това в Китай са много хората, които не се наричат будисти, но са силно повлияни от тази философия.

Будизмът съдържа силен пацифистки елемент в много по-голяма степен от християнството и исляма. Ориентацията към ненасилие е играла значителна роля в политическата история на будистките страни.

Често се казва, че ако Христос се върне на земята, ще остане изумен от много неща, вършени в негово име, и ужасен от кръвопролитните битки между различни секти, които се наричат негови последователи. Буда също би останал озадачен от много доктрини, които претендират да са будистки. Но макар че съществуват будистки секти и между тях има големи различия, в историята на будизма няма нито едно събитие, което може изобщо да се сравни с кървавите религиозни войни, избухвали в християнска Европа. Поне в това отношение будисткото учение очевидно е оказало далеч по-голямо влияние на последователите си, отколкото християнството върху своите привърженици.

Буда и Конфуций са имали приблизително еднакво въздействие върху света. И двамата са живели горе-долу по едно и също време, а и числената разлика между привържениците им не е голяма. Решихме да поставим Буда преди Конфуций по две причини: първо, навлизането на комунизма в Китай явно е отслабило значително конфуцианското влияние; и второ, това, че конфуцианството не е успяло да намери широко разпространение извън Китай, показва, че идеите на Конфуций прилягат добре само на чисто китайския манталитет. От друга страна, будисткото учение в никакъв случай не е само още една изява на стара индийска философия и благодарение на привлекателните възгледи на Буда и на учението му будизмът се е разпространил далеч отвъд границите на Индия.






Коментирай свободно: