АТЛАСКИ ПЛАНИНИ

- Секция География

АТЛАСКИ   ПЛАНИНИПочти успоредно на Средиземно море, от Атлантически океан на запад до нос Рас ел Абиад и нос Рас ет Тиб на изток, на около 2300 км разстояние се простират Атласките планини. На юг склоновете на тези планини постепенно прехождат в пясъците на пустинята Сахара. Те представляват част от младо нагънатия Алпо-Хималайски планински пояс, образувал се някога на мястото на голям морски басейн. По височина приличат на Алпите.

Най-високият им връх Джебел Тубкал достига 4165 м. На север Атласките планини се понижават и стъпаловидно завършват със скалисти стръмни склонове, образуващи плитки заливи, в които са накацали редица пристанища. Крайбрежните низини, имат много ограничени размери. По своя строеж и релеф, измоделиран в продължение на милиони години под влияние на дейността на вътрешните и външните земни сили, Атласките планини са твърде разнообразни. Те се делят на два главни дяла: Западен Атлас, наречен Марокански, и Източен - наречен Алжирски. За граница между тях служи долината на Уед Мулуйя. Западният Атлас е изграден от няколко успоредни планински вериги с посока югозапад - североизток. Изключение прави най-северната верига, наречена Ер Риф. Тя наподобява слабо изпъкнала дъга, която образува южния бряг на Гибралтарския проток. Между веригите е заключено обширно стъпаловидно плато, което на запад постепенно прехожда в плодородна крайбрежна низина, известна като Мароканска Месета.

Билните части на Висок Атлас имат типичен алпийски вид - остри пирамидални върхове, дълбоки циркуси, някога изпълнени с вечен сняг и ледници, а сега с езера, широки коритни долини, преградени от морени - остатък от ледниково време. Тук се издигат и най-високите върхове в Атласките планини, които ,през по-голямата част от годината са покрити с дебела снежна покривка. От тях във всички посоки се откриват чудни пейзажи. Източно от долината Уед Мулуйя се простира Източен (Алжирски) Атлас. Той е съставен от две успоредни планински вериги. Северната - известна под името Тел Атлас, се спуска стръмно към средиземноморския бряг и образува скалисти носове около полукръгли заливи и не много широки низини. Южната планинска верига, наречена Сахарски Атлас, е по-ниска, но по-обширна и по-разчленена на отделни хребети и масиви, отделени със стръмни клисури. През тях минават керванските пътища - вратите към Сахара. Това е областта Кабиля, където е било съсредоточено националноосвободителното революционно движение на младата Алжирска народнодемократична република. Южните склонове на Сахарски Атлас са голи, с много каменни сипеи в резултат на силното физическо изветряне под влияние на пустинните климатични условия.Между двете планински вериги е разположено обширно безотточно плато, покрито със степна растителност. То е известно под името Плато на шотите. Надморската му височина е между 600 и 1000 м.

През зимния дъждовен период ниските падини се запълват с вода и се превръщат в солени езера и мъчно проходими блата, наричани шоти. Вследствие силното слънчево греене през лятото водата се изпарява и на повърхността се образува солен слой, който блести от далеч като огледало. В тясна връзка с геоложкия строеж и развитие на Атласките планини са и полезните изкопаеми, които се крият в недрата им: железни руди, въглища и най-вече фосфорити.След унищожаване на френското колониално - робство сега недрата на Атласките планини се проучват много no-усилено не само от арабски, но и от български и съветски специалисти. Полезните изкопаеми служат като основна суровина за развитието на родна промишленост в арабските страни Мароко, Алжир и Тунис.Климатът в Атласките планини, макар и субтропичен, носи редица белези на планинския климат. През лятото преобладава сухо и ясно време с доста високи температури под влиянието на пустинята Сахара. Зимата е мека и влажна само по крайбрежието. Високо в планините тя е продължителна и сурова, като снегът се задържа по няколко месеца.

Поради отдалечеността от морското, влияние Платото на шотите се отличава със сухото си и горещо лято и малки зимни валежи. Водното богатство в Атласките планини вследствие продължителния сух период има извънредно голямо значение. По-значителни реки са: Уед Мулуйя и Уед Шелиф, които в дойното си течение са плавателни. Растителността има също субтропичен характер. По крайбрежните ниски склонове на Атласките планини широко разпространение имат вечнозелените сухолюбиви, много често бодливи храсти, известни под името маквиси. Типични дървесни видове за планинските райони са корковият дъб, атлаският кедър, кестенът, приморският бор, за Платото на шотите е характерна острата степна трева алфа, която намира приложение в текстилната промишленост, хартиената промишленост и кошничарството. Много голямо стопанско значение имат маслината, цитрусовите култури и лозята. Животинският свят е доста пъстър. Животните са преходни между европейските и африканските. Трябва да отбележим, че в недалечно минало те са били подложени на масово изтребление както от местното население, така и от европейските колонизатори. Атласките планини са били любимо място за лов и развлечение. Голямо стопанско значение имат овцата, мулето, конят, а в южните части - камилата. В степните области се срещат антилопи, хиени, чакали и други.






Коментирай свободно: