АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ 356 пр. Хр. - 323 пр. Хр. Една уникална личност

- Секция История

Александър ВеликиАлександър Велики, най-прочутият завоевател от античния свят, е роден в 356 г. пр. Хр. в Пела, главния град на Македония. Баща му Филип Македонски е бил човек с необикновени способности и прозорливост. Филип увеличава и реорганизира македонските войски и ги превръща в бойна сила от най-висока класа. Отначало той ги използва, за да покори близките райони на Северна Гърция, после се обръща на юг и завладява по-голямата част от самата Гърция. След това Филип създава федерация на гръцките градове-държави, на която сам застава начело. Той възнамерява да обяви война на обширната Персийска империя източно от Гърция; и наистина нашествието вече е започнало в 336 г. пр. Хр., когато Филип, само на четирийсет и шест години, е убит от млад благородник.

Александър остава без баща едва двайсетгодишен, но се възкачва на трона без всякакви затруднения. Филип е взел всички мерки синът му да го наследи и младият Александър вече има значителен военен опит. Бащата се е погрижил и за духовното му развитие. Частен учител на Александър е блестящият Аристотел, може би най-великият учен и философ на античния свят.

В Гърция и в северните територии населението, покорено от Филип, вижда в неговата смърт добра възможност да отхвърли македонското владичество. Само за две години след възкачването си на трона Александър успява да усмири и двата района. И тогава насочва вниманието си към Персия.

В течение на две столетия персийците са владели огромна територия, която се простира от Средиземноморието чак до Индия. Макар Персия вече да не е на върха си, тя все още е страшен противник — най-голямата, най-мощната и най-богатата империя на земята.

Александър започва да навлиза в Персийската империя в 334 г. пр. Хр. Но тъй като част от войската трябва да пази владенията му в Европа, започва рискованото си начинание само с 35 000 войници — съвсем малоброен състав в сравнение с многочислените персийски войски. Въпреки липсата на числено превъзходство Александър печели редица решителни победи над персийците. За успехите му има три главни фактора. Преди всичко войската, която Филип му е оставил, е много по-добре обучена и организирана от персийската. На второ място, като пълководец Александър е гений, може би най-големият на всички времена. И третият фактор е неговото лично мъжество. Макар да насочва иззад линиите началните етапи на всяка битка, Александър предвожда лично кавалерийската атака. Това е опасно и той често е раняван. Но войниците виждат, че Александър е готов да сподели с тях опасностите, а не ги кара да поемат рискове, каквито сам не би поел. Това дава изумителен ефект върху бойния им дух.

Александър повежда войската си първо през Мала Азия, където съкрушава разположените там персийски сили. После преминава към Северна Сирия и разбива огромната персийска войска край Ис. След това преминава още по на юг и след трудна неколкомесечна обсада завладява финикийския град Тир (в днешен Ливан). Докато трае обсадата на Тир, Александър получава писмо от персийския цар, който предлага да му отстъпи половината от империята си в замяна на мирен договор. Парменион, един от Александровите пълководци, намира това предложение за изгодно. „Ако бях на мястото на Александър, бих го приел“, отбелязва той. „Аз същоотговаря Александър, — ако бях на мястото на Парменион.“

След като завзема Тир, Александър продължава на юг. След двумесечна обсада пада и Газа. Египет се предава без съпротива и там Александър спира за малко, за да починат войските му. Тогава, едва двайсет и четири годишен, той е коронясан като фараон и е обявен за божество. След това тръгва с войските си обратно към Азия и в решителната битка при Арбел в 331 г. пр. Хр. разбива окончателно много по-голямата персийска войска.

След тази победа Александър повежда армията си към Вавилон, след което завладява Суза и Персепол. Персийският цар Дарий III е убит в 330 г. пр. Хр. от свои военачалници, за да не му дадат възможност да се предаде на Александър. Въпреки това Александър побеждава и убива приемника на Дарий III, a след тригодишни боеве покорява Източен Иран и навлиза в Средна Азия.

Сега, когато е покорил цялата Персийска империя, Александър би могъл да се прибере у дома и да преустрои новите си владения. Но жаждата му за завоевания е неутолена и той продължава към Афганистан. Оттам прехвърля планинския масив Хиндукуш и навлиза в Индия. Спечелва редица победи в Западна Индия и възнамерява да продължи към източната й част. Но войниците му вече са изтощени от дългогодишните боеве и отказват да продължат, тъй че Александър неохотно се връща в Персия.

Там Александър се занимава година и нещо с преустройство на империята и войската си. То е много съществено. Александър е възпитан да вярва, че гръцката култура е единствената истинска цивилизация, а всички негръцки народи са диваци. Това, разбира се, е преобладаващият възглед по времето на елинизма и той е бил изповядван дори от Аристотел. Но въпреки че разбива без остатък персийските войски, Александър си дава сметка, че персийците съвсем не са диваци и че всеки персиец може да бъде толкова интелигентен, способен и заслужаващ уважение, колкото и всеки грък. Ето защо на Александър му хрумва идеята да обедини в едно двете части на империята си, да създаде съвместна гръцко-персийска култура и царство, оглавявано, разбира се, от самия него. Доколкото можем да съдим, той наистина е възнамерявал да постави на равна нога персийци, гърци и македонци. За да осъществи своите намерения, той взема много персийци в своята войска. Освен това устройва голямо празненство, наречено „Бракосъчетание между Изтока и Запада“, на което неколкостотин македонски войници биват официално оженени за азиатски булки. Макар че е женен преди това за азиатска принцеса, самият Александър се оженва за дъщерята на Дарий.

Ясно е, че с преустроената си войска Александър се готви за нови завоевания. Известно е, че е възнамерявал да нахлуе в Арабия, а вероятно и в районите на север от Персийската империя. Възможно е да е предвиждал ново нашествие в Индия или завладяването на Рим, Картаген и Западното Средиземноморие. Каквито и да са били намеренията му, оказва се, че нови завоевания не последват. В началото на юни 323 г. пр. Хр., когато се намира във Вавилон, Александър внезапно заболява от треска и след десет дни умира. Още не е навършил трийсет и три години.

Александър не е посочил свой приемник и скоро след смъртта му избухва борба за власт. В нея са избити майката, вдовиците и децата на Александър. Накрая империята е поделена между неговите военачалници.

Тъй като Александър умира млад и непобеден, има много догадки какво би могло да се случи, ако не беше починал. Ако беше повел войските си към земите на Западното Средиземноморие, вероятно би имал успех и в такъв случай цялата история на Западна Европа сигурно щеше да бъде съвсем различна. Но такива догадки, колкото и да са интересни, нямат връзка с оценката на действителното му влияние.

Александър е може би най-драматичната фигура в историята и неговите постижения и личност остават източник на възхищение. Истинските факти от живота му са наситени с толкова драматизъм, че около името му възникват десетки легенди. Неговата амбиция явно е била да стане най-великият воин на всички времена и той очевидно заслужава това определение. Като индивидуален боец в него се съчетават способност и мъжество. Като пълководец той е ненадминат и в единайсетгодишните бойни действия не е изгубил нито една битка.

Наред с това той е интелигент, учил при Аристотел, и поклонник на поезията на Омир. Давайки си сметка, че хората от негръцки произход не са непременно диваци, той проявява много по-голяма далновидност от повечето гръцки мислители по онова време. От друга страна, той е изненадващо късоглед в политиката. Макар постоянно да излага на опасност живота си в битките, не се е погрижил да определи свой наследник и това довежда до бързото разпадане на империята му след неговата смърт.

Александър е известен с обаянието си и обикновено проявявал изключително благородство и милосърдие към победените врагове. От друга страна, бил влюбен в себе си и се случвало да бъде жесток. Веднъж в пиянска свада убил един от най-близките си помощници — Клейт, който бил спасил живота му.

Както Наполеон и Хитлер, Александър е оказал огромно въздействие върху своето поколение. Но влиянието му няма обхвата на тяхното по простата причина, че средствата за пътуване и съобщения по онова време не са му дали възможност да се разпростре в по-големи предели.

В крайна сметка най-важният резултат от Александровите завоевания е, че създават близък досег между гръцката и средноизточната цивилизация, от което и двете култури се обогатяват. По времето на Александър и непосредствено след него гръцката култура прониква бързо в Иран, Месопотамия, Сирия, Юдея и Египет; преди него тя също е навлизала в тези райони, но много бавно. Освен това Александър разпространява гръцкото влияние в Индия и Средна Азия, където то изобщо не е достигало преди него. Но това културно влияние в никакъв случай не е едностранно. По времето на елинизма (столетията непосредствено след Александър) източните идеи — по-конкретно религиозните — навлизат в гръцкия свят. И тъкмо тази елинистична култура — предимно гръцка, но със силен източен привкус — в края на краищата достига Рим.

По време на завоеванията си Александър основава повече от двайсет нови града. Най-прочутият от тях е Александрия в Египет, който скоро се превръща в един от най-красивите в света и във важно научно и културно средище. Някои други като Херат и Кандахар в Афганистан също стават забележителни градове.

Александър, Наполеон и Хитлер, изглежда, са доста близки по влияние. Но оставаме с впечатлението, че при вторите двама то е по-краткотрайно. По тази причина Александър е поставен малко по-напред от тях, въпреки че краткосрочното му въздействие отстъпва по обхват на тяхното.






Коментирай свободно: