АФРИКАНСКИТЕ НАРОДИ

- Секция География

АФРИКАНСКИТЕ НАРОДИНикога не се е говорило и писало за черния континент толкова, колкото в наши дни. Това е така, защото днес Африка представлява един развълнуван океан от бунтуващи се хора, чиито вълни се надигат със застрашителна сила, удрят се тук и там - късат робските окови. Историята на човечеството не познава друг период, в който за такъв кратък срок да са възникнали толкова много нови държави.

Над измъчения континент днес изгряват светли дни. Още в XV век при търсене морски път за Индия португалците доплават първи до Западния африкански бряг. Това е векът, в който треската за злато обхваща цяла Западна Европа. Примамени от приказните богатства на Африка, експедиции след експедиции проникват в континента. Тук европейските колонизатори заварили големи африкански империи с цветуща култура. На много от африканските народи били познати металите, от които изработвали разнообразни предмети, занимавали се с тъкачество, моделирали чудни керамични изделия. Европейците безмилостно разрушили културните паметници на африканските народи и заличили следите на тази туземна цивилизация. Когато в плантациите и рудниците на европейските колонисти в Африка нараснала нуждата от работна ръка, погледите се насочили към народите на Африка.  Африка била превърната в поле за лов на чернокожи. Започват най-черните страници в човешката история, търговията с роби. Още в 1441 г. португалците откарват в Лисабон първия кораб, натоварен с роби.

robiТози град се превръща в център на търговията с живи хора. Верният син на съвременна Африка Патрис Лумумба писа за онова време: Тъпанът дълго боботи в страната, стигна скръбта в най-далечния кът, твоите синове, щерки, децата, негри отвеждат на дълъг път.. В жестокия лов на роби пътищата на Африка се покривали с труповете на нейните избити чеда. Търговията с роби носела големи печалби на Португалия.

Сто години по-късно англичанинът Джон Хаукинс натоварил кораб с африканци, които откарал в Лисабон. Оказало се, че тази търговия ще осигури големи печалби на Англия и тя била благословена от кралица Елизабет. Отправяли се един след друг английските кораби към Африка, натоварени с маниста и дребни лъскави предмети. Срещу тях пълнели трюмовете си със здравите и силни тела на синовете на Африка. На лов за роби тръгват и холандци, и французи, но Англия си извоювала правото да снабдява само тя Америка с роби. Кръстосвали нейните кораби надлъж и шир океана и отнасяли живата стока за плантациите на Американския юг. Търговията с роби донесла големи опустошения в Африка. Цели племена били напълно изтребени, а други, прогонени, намерили гибелта си в тропическите гори.

Тази срамна страница в историята е написана според данни на видния негърски учен Дюбоа с кръвта на 100 млн. негри, избити в родните им места или умрели върху памучните плантации на южните щати. В XIX век най-после привидно бил сложен край на позорната търговия с роби. За африканските народи започва нова страница на безпримерни страдания. Богатствата на Африка привличат сега империалистите. Бързо се прекроява картата на черния континент. Белите господари разкъсват живото тяло на изстрадалия континент и го поделят помежду си. Африканските народи с копия и лъкове оказват отчаяна съпротива. Потичат нови реки от кръв и сълзи. Тревожно бият тамтамите, известявайки приближаването на въоръжените отряди на колонизаторите. Хората напускат родните места и бягат в непроходимите джунгли.

Богатствата на Африка - желязо, мед, цинк, злато, диаманти, попадат непрекъснато в ръцете на чужди владетели. Все по-тежка става политическата и особено икономическата зависимост на африканските народи. Надвисва над черните синове на Африка страхът от бича. Превиват гръб по 12 часа дневно негрите в плантациите на чужденците под жарките слънчеви лъчи. Копаят богатствата на родната земя в дълбоките мини за белия господар. Децата работиха в жежкия пясък от сутрин до вечер на бял господар. Човек ли е негърът? Човек не е черен. Писа Патрис Лумумба в стихотворението "Страданието беше, твоя съдба, мой черни братко".

По етнически състав населението на Африка е доста разнообразно. Най-многобройна група е негроидната. Към тази група спада населението на Судан, Конго, Гвинейското крайбрежие, Източна и Южна Африка. Отличителните белези на тези народи са черна кожа и силно къдрави коси. На по-висока степен на развитие от тази група са негрите "банту". В Северна и Североизточна Африка живеят народи от европейската група. Това са араби, бербери и други родствени на тях. Етиопия, Еритрея и Сомалия са населени от народите на етиопската група. Те имат общи белези в европеидната и негроидната група. В басейна на Конго живеят най-малките по ръст хора на земното кълбо - пигмеите. Те се доближават до негрите, но ниският им ръст ги отличава от тях. Мъжете достигат до 1,40 м, а ръстът на жените е значително по-малък. И още една народностна група, която е на изчезване в Африка, са бушмените и хотентотите. Те имат също дребен ръст, но се отличават с монголоидните си черти.

Народите на Африка поради колониалния гнет са много изостанали в своето културно развитие. Неграмотността, мизерията, болестите десетилетия наред при колониалния режим бяха постоянни спътници на африканците. Пет столетия търговия с роби и колониално робство тегнеха над черния континент. Народите на Африка обаче ненавиждаха колонизаторите. В борбата за национална независимост дадоха живота си много смели синове на Африка. Африканският континент днес преживява един от най-бурните периоди в своята история. Под ударите на освободителното движение на африканските народи възникват една след друга млади, независими държави. Близо 390 млн. африканци завоюваха своята свобода, но веригите на робството носят още Западна Сахара, Родезия, Намибия и някои острови.

С народите на Африка, с тяхната, борба против колониализма са честните хора от целия свят начело със Съветския съюз. Нашият век е век на тържествуваща правда и тя скоро ще озари и последния кът на Африка. За африканските народи най-важната задача на съвременността е незабавното и пълно премахване на колониализма във всичките му разновидности на континента. Новоосвободените страни вървят уверено по пътя на укрепване на държавния суверенитет и националната независимост. Общественото развитие на народите в Африка е било спъвано от европейските колонизатори. Те най-безжалостно са грабили и унищожавали африканските народи и не са улеснявали тяхното политическо, стопанско, обществено и културно развитие. Значителни групи от африканското население са съхранили племенния бит, говорят на племенни диалекти и това доста много затруднява националното обединяване. За повечето новоосвободени африкански държави предстои голяма и непрекъсната борба с преживелиците на родово-племенните организации и на феодалните отношения.






Коментирай свободно: